Конфликтите са неизменна част от нашият живот. Не съществуват отношения без конфликти. От това до колко конфликтите решават градивно, зависи устойчивостта и стабилността на връзката или отношенията. Ще ви дам вариант наречен Mетод III, или метод без загуба. Този метод е създаден по модел на Д-р Томас Гордън, чрез който конфликтите могат да бъдат градивни и да няма губещ.
Ако сте в конфликт, може да предоставите този метод, на хора, които не са запознати с него, необходимо е обяснение и търговско представяне: „Има три начина, по които можем да решим проблема, който има между нас.“
Единият начин е вие да измислите решение и след това да се опитате да го наложите, независимо дали на другия му харесва или не.
Вторият начин би бил другият да се опита да си наложи решението. Така или иначе някой се налага. Или трети начин е да загърбите проблема и да кажете, „Няма да правим от мухата слон“ и да оставите проблема да изчезне от само себе си.
Няма как да накарате отсрещният да захареса вашите идеи насила, както и другият няма как да ви накара да харесате неговите идеи насила. Но тук идва на помощ Метод III, при който метод, ще спечелят и двете страни. Предполагам ви стана интересно.
Дефинирайте проблема от гледна точка на това, какви нужди не са задоволени. Това е кардинално отклонение от начина, по който обикновено хората се справят с конфликтите.
Хората обикновено са с настройката за конфликт, че ще има губещ, печелещ или нито едно от двете. Да вземем за пример конфликт за кола.
Вие имате нужда от нея, за да присъствате на вечерен курс, но партньорът ви се нуждае от колата за бизнес среща. Или единият ще вземе колата или другият.
Повечето хора биха погледнали по този начин на конфликта, конкуриращи се решения и битка за шефското място.
Всъщност, никой не се нуждае от колата, тя е решение. Помощно средство за задоволяване на нуждите.
Трябва да сте някъде в определен час, нали така, и трябва да присъствате на срещата. Ако се замислите, има поне няколко начин, по които да бъде задоволена тази нужда. В някой от тези начини, колата може да бъде оставена дори у дома.
През 50-те години на миналия век, известният психолог и тогава доста млад Ейбрахам Маслоу, вместо да изучава патология, се интересува от това, как хората стават здрави и продуктивни.
Той изучава успешни хора като Рут Бенедикт, Алберт Швайцер, Елинор Рузвелт, Уистън Чърчил и други, които изживяват живот си пълноценно и с разгърнат потенциал. Той открива, че те имат нещо общо и си приличат.
На първо място, те не са се тревожили за личното си оцеляване. Те са се радвали на редица приятелства и любящи, подкрепящи взаимоотношения.
В допълнение, те са имали добри кариери, високи постижения, които понякога са надхвърляли обикновеното съзнание.Това, което Маслоу научава в изследванията си е, че не само тези успешни хора но и обикновеният човек имат едни и същи нужди.
Той организира всички нужди в йерархия, известна още като „Пирамидата на Маслоу“ при която, след като физиологичните нужди и нуждата за сигурност биват задоволени, необходимостта от взаимоотношения и принадлежност, изплуват в съзнанието на човек.
Той нарича това социални нужди. Когато хората развият добри взаимоотношения, могат да дават и получават любов и да принадлежат към дадена общност или група, възниква четвъртият набор от потребности в съзнанието, следващото ниво.
Това са нуждите ни свързани с това да сме фактор, да допринесем с нещо, да създадем или да повлияем по някакъв начин и така да се идентифицираме с нашите постижения.
И накрая, на върха на неговата пирамида е това, което той нарича самоактуализация, стремеж да развиете напълно способностите си, да разгърнете уникалният си потенциал. Маслоу се интересуваше, какво става с преживяванията на хората, когато техните нужди не са задоволени.
Най-честото преживяване на хората, лишени на най-ниското ниво на оцеляване, е страхът. Когато са лишени, от ниво две – сигурност, хората изпитват безпокойство.
Тук обясняваме йерархията на нуждите за да се разграничат нуждите, от желанията и решенията. Например, нямаме нужда от ябълков пай…, но имаме нужда от храна. Не се нуждаем от Порше, но имаме нужда от транспорт.
Теорията на Маслоу би ни помогнала да се съсредоточим повече върху това, което стои под желанията и решенията.
Много поведения, които забелязваме и са странни за нас, са всъщност за да посрещнат някаква нужда.
Имах случай на една млада жена на един от курсовете ми, която разказа за проблем, който имаше със съпруга си. Изведнъж беше станал отдръпнат и необичайно за него тих.
Тя беше озадачена. След като и се беше насъбрало, тя реши да сподели за поведението му и колко се е разстроила от това:
„Бях сигурна, че Димитър или има любовница, или е в депресия, защото изкарвах повече пари от него. Бях толкова сигурна, че съм права, докато не чух от него думите: „Чувствам те, като отсъстващ съквартирант. Новата ти работа може да е много добре платена, но тя те ангажира, дори и когато си вкъщи“.
Тук нещата стават ясни, Димитър е искал просто жена му да присъства, поне когато е вкъщи, но поведението му, изглеждаше, като да е нещо друго.
Повечето от нас не са лоши хора, просто в опитите си да задоволим нуждите си, можем да се държим не разбираемо за другите, дори парадоксално, вместо да градим, да рушим. Имайте предвид теорията на Маслоу.
Тя може да ви каже къде да търсите, при сигнал за неудовлетворени нужди на някой. Някой конфликти са лесни за решаване, могат да се решат, както се казва „в движение“, други обаче изискват повече време. Ако при конфликт, участват няколко души, препоръчвам да имате бяла дъска, или визуално устройство, където да записвате идеите, които всеки бил дал и това да се вижда ясно.
Първа стъпка, ако може да определите какви са незадоволените нужди, половината работа е свършена. Например в конфликта по-горе с двойката, жената съобщи, че предубежденията и страданието отнеха доста повече енергия, от колкото би коствало, да се проведе разговор за установяване на нуждата, след което нещата се променят коренно.
Втората стъпка, след като се определят нуждите, е мозъчна атака, или предлагането на възможно най-много предложения за решение на проблема.
При повече участници в решението добре задаването на времеви лимит. Ако сте само вие с приятел или партньор, вероятно няма да има нужда от такива ограничения.
Ключът към успешната мозъчна атака е да се избягва оценяването. Вероятно нищо не възпрепятства креативността така, както може да направи една оценка за нея.
Сега е момента за оценка. Понякога някой ще предложи по много елегантен начин уж подходящо решение. Но като цяло все още е рано за такова решение, което отговаря на нуждите на всички.
Сега просто оценете предложенията от втора стъпка. След като разгледат списъка, отхвърлете тези решения, които ви се струват невъзможни. Сега сте готови да преминете към четвърта стъпка.
Вземане на решение. Не гласувайте! Гласуването произвежда победители и губещи, а опасността от преживяванията на губещите не е никак малка. Вижте, което от решенията, хората са готови да опитат.
Не е нужно да всички да са изключително ентусиазирани от дадена идея, за да може да отговори тя на нуждите им, или вашите, достатъчно е желание да се опита това решение, да се изпробва.
Ако всички сте съгласни, то имам консенсус. Ако нито едно решение не се приема, ще трябва да се върнете или към първа стъпка за да предефинирате проблема, или към втора стъпка, за да се генерират нови решения.
Планиране, изпълнение и договаряне. Определете кой, кога и какво прави. По същество, това е вид договор и може да се третира като такъв. Може дори да бъде съставен в писмен вид и подписан от всички.
Очевидно е, че решенията на прости конфликти межди двама, не изискват официални договори, но все пак е добре да бъде изяснено кой, какво и кога ще прави.
Повторна оценка и проверка. Понякога е очевидно, че каквото и решение да е приложено, е проработило и не е необходима официална оценка.
Но при сложни конфликти в семейството или в работна среда е добре да си дадете срок, в който да проверите дали са удовлетворени нуждите и всички са доволни.
Ако не, не се е провалила групата, а решението. Не изхвърляйте хората. Изхвърлете неудовлетворяващото решение и опитайте друго, или започнете отначало.
От решаващо значение за нашето физическо и психическо здраве, както и пълноценни взаимоотношения е хората да могат да разчитат, че техните нужди ще бъдат уважени. Процесът на разрешаване на конфликти по Метод III и използването на шестте стъпки, гарантират, че няма да има губещи в този конфликт.
И това е приложимо за всички конфликти и в крайна сметка отнема много по-малко енергия, отколкото директивни или авторитарните подходи, които изискват постоянно налагане на контрол. Често хората задават въпроса защо не се използва по-често този метод. Основната причина е, че методът изисква да отдадем вниманието си на другите, да използваме активно слушане и аз послания, а в световен мащаб, рядко се общува така.
Аз-посланията, чрез които заявяваме нуждите си са начин на комуникация, който почти никой не използва. При липса на тези инструменти, процесът от шест стъпки, е почти загубена кауза… за която плащаме огромна цена, не само в пари, а в нерви. Насърчавам ви да се информирате повече за това къде да придобиете добри комуникативни умения и да научите методи за решаване на конфликти.
© 2023 Всички права запазени.