Парадоксът на безпокойството
Може да се безпокоите за всичко във вашият живот, но едва ли безпокойството би променило нещо, освен да ви демобилизира и изтощи. Безпокойството не e план за бъдещето, а отнемащо енергията състояние, което ви пречи да си направите планове, защото е демобилизиращо.

Безпокойството не e план за бъдещето, а отнемащо енергията състояние, което ви пречи да си направите планове, защото е демобилизиращо.
Когато се безпокоите, обикновено си представяте най-лошият сценарии и дори го изживявате. Е как да се мобилизирате, след като ще се случи най-лошото?
Форми на поведение
Ето и някои стереотипни форми на поведение и мислене, които стимулират тревожността:
- „Ако не се безпокоиш за здравето си, то можеш да умреш.“
- „Всеки се безпокои за смъртта, защото на никой не му се умира.“
- „Ако не се безпокоя за нещо, то може да го изгубя и за това се тревожа.“
- „Безпокоя се, че приятелите ми може да не ме харесат, а всички трябва да ме харесват.“
- „Добрите родители се безпокоят за децата си, няма как да не се безпокоя.“
- „Трябва да мисля за парите си, че не се знае какво ще стане утре.“
- „Трябва да се развивам в професията, защото иначе стоя на едно място.“
- и др.


Естествено, че нашите близки са важни, нашето материално състояние, нашето здраве и кариерното ни развитие и т.н., но не е задължителна тревогата ни по отношение на всички тези неща.
Разгледайте статията ми за Тревожно разтройство и разберете повече и за това психично състояние.
Какво е безпокойство?
Често безпокойството се бърка със страх от нещо конкретно. От еволюционна гледна точка, до голяма степен сме оцелели, защото сме се страхували.
Да се страхуваме от опасности е полезно, защото не ни позволява да караме с 200 км. в час, да се бием с мечки, да се катерим по скали, без да сме обезопасени и други подобни занимания, при които има реална заплаха за нашият живот.
Разбира се не говорим за хората, които имат нужда от силни усещания и рискуват живота си по този начин, а и не само техният. Но когато става въпрос за тревога, често тя е свързана с хиперболизирана представа за негативно бъдеще.


Един път за неща, които биха се случили на вас, като по скоро надценявате евентуалната случка и подценявате способностите си за справяне. И друг път, в който се тревожите за събития, които изцяло не зависят от вас.
Тогава тревогата става излишна, защото в първият случай може да ви изтощи и демобилизира, а във вторият защото може да ви направи параноични и обсебващи. За да се изкорени тревогата, тя трябва да бъде изследвана.
Също така, трябва да бъде подложена на дисекция и разбиране. На пръв поглед лесна задача, но понякога си я обичате, колко и парадоксално да звучи, защото тя носи и ползи.
Ползи от безпокойството
Когато се безпокоите живеете в евентуалното бъдеще и избягвате своето сега и проблемите в настоящето. Може би имате работа за вършене, но от тревога не можете да я подхванете.
Когато бях дете, често си измислях тревоги, които ми пречеха да се съсредоточа върху ученето, а когато ставаше следобед, вече си казвах, че съм изтощен и не мога да запомням и оставях учебниците.
Именно, ако трябва да сте честни със себе си, макар и пораснали, ви се случва да се самозалъгвате така. Всъщност безпокойството, може да се разглежда и като избягване на отговорността да се вземете в ръце и да впрегнете настоящето.


Да направите това, което е нужно за да подобрите живота си. Човекът на безпокойството стои и размишлява, активният човек извършва дейности. Той подобрява настоящето в името на по-добро бъдеще, но тревогата е хитър и подмолен начин да продължите да бездействате. Сякаш с дълбоко залегналата детска наивност, че нещата се оправят от само себе си.
Макар и порасналата част от вас да го осъзнава, безпокойството ви дава още малко време да постоите в бездействие. Единственият лек срещу тревогата е да се осъзнае, и да се действа. Парадоксално, но истина, че е по-лесно да се безпокои човек отколкото да действа.
Ето какво означава, че хората си харесват проблемите. Това е, като да сте натиснали газта и съединителят на колата едновременно, хем изгаряте горивото, хем износвате двигателя, но няма никаква полза. Така се разболява човек от тревога, защото понякога избира да бъде съжаляван вместо пълноценен.
Справяне с проблема
- Спрете да живеете в несигурното бъдеще, а се съсредоточете в настоящето, какво полезно бихте направили днес, колкото и малко да е то, за да бъде бъдещето по-добро.
- Поемете отговорност за вашият личен живот, замислете се, какво зависи от вас и го направете, поне започнете, колкото и трудно да е.
- Осъзнайте безсмислието на това да е безпокоите, задавайте си въпроси от рода на: „Може ли нещо да се промени от това, че се безпокоя за него“


- Направете списък на всичко, за което сте се безпокоили в миналото и ги съпоставете с настоящето, до колко си е заслужавало.
- Замислете се, кое е най-лошото, което може да се случи и дали е толкова лошо реално.
- Предизвиквайте себе си, постъпвайте по необичаен за вас начин.
- Приемете света, като експеримент и експериментирайте с вашето безпокойство, изучавайте го.

Безпокойството е част от живота
Безпокойството е част от живота, но вие трябва да се научите да живеете въпреки него, да действате въпреки него, да мислите рационално, а не емоционално и неосъзнато.
Единственото време, което притежавате и владеете е настоящето. Можете да изберете на къде да тръгнете във всеки един момент, не стойте на кръстовището, тръгнете!
Няма как да знаете, какво ще е бъдещето и няма как да контролирате всичко, но можете да контролирате вашите стъпки, вашите действия.
Така прави порасналият и осъзнат човек, той поема отговорност за своя живот и действа, защото знае, че само това зависи от него! Действайте, не се оставяйте на безпокойството!
