Лидерство и мотивация. Как да бъдем по-успешни лидери?
Много от хората казват, че обичат работата, но не искат да работят. Каква е причината за това състояние?
Често причината да изгубиш мотивацията си за работа не е в теб, а в начина по който е устроен работният процес, който се задава от ръководителя или другояче казано от лидера в екипа.
Ключовата роля на лидера е в способността му да мотивира и да вдъхнови екипа за постигане на общата цел. Ефективният лидер създава подходяща среда, в която всички се чувстват ценени и подкрепяни.
Как лидерството помага за мотивация на екипа?
Лидерът на всеки успешен екип трябва да умее да „нахъсва“ хората си за работа. Мотивацията се постига чрез последователна комуникация и разбиране, което провокира емоционална съпричастност у служителите.
Лидерът е необходимо да разбере какво мотивира, както екипа като цяло, така и отделния служител. Като адаптира подходът по най-ефективния начин, той може да постигне по-висока ангажираност, удовлетворение и продуктивност по няколко начина:
Постигане на ясна визия и цели
Когато лидерът зададе правилната посока за екипа е много лесно да разбере какви са очакванията от него. Това води до по-голяма целенасоченост и ангажираност на служителите.
Когато лидерът показва ентусиазъм и отдаденост за работата, това се предава и на останалите членове на екипа.
Лидерите, които демонстрират високи стандарти на компетентност и ангажираност, вдъхновяват екипа за по-добри резултати.
Комуникация и обратна връзка
Когато лидерът дава редовна и конструктивна обратна връзка това помага на служителите да се усъвършенстват и да знаят, че техният принос е ценен.
Подкрепа и доверие
Когато лидерите показват, че вярват в способностите на екипа и им осигуряват подкрепа, това повишава самочувствието и мотивацията на членовете.
Лидерът, който изгражда доверие, създава по-силни и ефективни работни взаимоотношения.
Лидерът, който инвестира в развитието на своя екип, чрез възможности за обучение и професионално израстване увеличава мотивацията.
Хората са по-всеотдайни, когато виждат перспектива за развитие и реализация в организацията.
Признаване на усилията
Мощен мотиватор от страна на лидера е признанието на усилията и постиженията.
Лидер, който оценява и отбелязва успехите постига по-висока производителност и удовлетвореност у своите служители.
Персонализиран подход към мотивацията - външна
Прилагането на персонализиран подход към мотивацията на екипа води до още по-силна мотивация и желание за работа. За целта всеки лидер трябва да адаптира своите стратегии според индивидуалните нагласи и предпочитания на подчинените си и да персонализира своите очаквания.
Този подход дава резултати при успешно съчетаване на индивидуалните предпочитания с конкретни външни стимули, което прави мотивацията на екипа по-ефективна и устойчива.
За да успее лидерът е необходимо:
1. Да познава индивидуалните нужди и цели
Лидерът трябва да знае какво мотивира всеки член на екипа. Това включва лични интереси, амбиции и професионални приоритети.
Външната мотивация често се свързва с материални или символични награди като бонуси, повишения, похвали или признания.
3. Да насърчава постиженията
Индивидуалното признание за добре свършена работа е мощен мотивационен фактор. Трябва да бъде лично и значимо за човека.
4. Да предлага гъвкави стимули
Лидерът трябва да предоставя различни видове стимули според нуждите на различните хора.
Някои предпочитат финансова награда, докато други се чувстват мотивирани от допълнителен отпуск или публично признание.
5. Да дава своевременна обратна връзка
Лидерът трябва да дава редовна и конструктивна обратна връзка, за да насърчи развитието и постиженията на екипа, като адаптира съобщенията към личностните особености.
Лидерът трябва да е честен и открит относно целите, критериите за успех и възможностите за растеж, за да насърчи доверие и ангажираност.
Видове вътрешни мотиватори
Ключът за създаване на трайно успешна работна среда се крие в отчитане на важността на вътрешните мотиватори от страна на лидера и тяхното насочване във вярната посока.
Успешното им управление води до дългосрочен успех на екипа.
Причината за това е, че те идват отвътре и не зависят от външни фактори и чрез тях се увеличава личната удовлетвореност у всеки служител. Необходимо е лидерът да работи за засилване на вътрешна мотивация, но първо добре трябва да познава вътрешните мотиватори на своите подчинени.
Видовете вътрешни мотиватори се изразяват в различните състояния на служителите:
1. Самореалицазия
Лидерите трябва да насърчават самореализацията, като предоставят възможности за развитие и растеж.
Трябва да предлагат предизвикателни задачи, да създават условия за личностно и професионално израстване и да насърчават служителите да изследват нови хоризонти.
Лидерите, които оценяват и насърчават усилията на служителите усилват тяхното вътрешно удовлетворение.
Това води до усещането, че успехът се измерва не само чрез външни резултати, а преди всичко доставя лично удовлетворение от добре свършената работа.
3. Свобода и доверие
Лидерите, които предоставят на екипа си свобода и доверие при вземане на решения, укрепват вътрешната мотивация за автономия.
Те позволяват на служителите да имат контрол върху работата си, като насърчават иновации и независимост в подхода им към задачите.
4. Любопитство
Лидерите, които насърчават култура на учене и откривателство, могат да стимулират вътрешната мотивация за любопитство.
Те трябва да предоставят ресурси и възможности за обучение, да подкрепят експериментирането и да поощряват творческото мислене.
5. Вътрешна ангажираност
Лидерите трябва да създават условия за „поток“ чрез предоставяне на задачи, които съвпадат с уменията и интересите на служителите.
Когато работата е предизвикателна, но постижима, служителите се потапят напълно в задачата, което засилва вътрешната им ангажираност.
Лидерите, които създават подкрепяща и сплотена работна среда, насърчават вътрешното чувство за принадлежност.
По този начин те изграждат силни екипни връзки, насърчават сътрудничеството и създават култура, в която всеки се чувства ценен.
7. Вътрешна мотивация в изпълнение на задачите
Лидерите, които ясно комуникират мисията и визията на организацията, могат да вдъхновят служителите да се свържат с по-голямата цел на своята работа.
Когато хората виждат как тяхната роля допринася за нещо значимо, те намират вътрешна мотивация в изпълнението на задачите си.
8. Самоуважение
Лидерите трябва да подпомагат вътрешната мотивация за самоуважение, като създават условия, в които служителите могат да се чувстват горди от своите постижения.
За това те трябва да предоставят обратна връзка, която утвърждава стойността на техния принос и създаване на възможности за постигане на успехи.
9. Етични стандарти
Лидерите, които демонстрират високи етични стандарти и морална почтеност, вдъхновят служителите си да следват същите принципи.
Те създават култура, в която се ценят правилните действия и личната отговорност, като така мотивират хората да се придържат към своите вътрешни убеждения.
Лидерите, които насърчават креативността, предоставят пространство за иновации и експерименти.
Така те подкрепят новаторските идеи и създават условия, в които служителите се чувстват свободни да изразяват своите уникални таланти и перспективи.
Връзка между работната и личностната мотивация
Работната и личностната мотивация са тясно свързани и взаимозависими.
Работната мотивация се изразява в стремежа на човек да изпълнява своите професионални задължения, докато личностната мотивация са неговите вътрешни стремежи и желания, които засягат всички аспекти на живота му, включително и работата.
Успехът в едната сфера често води до успех и в другата. С проблемите е същото. Най-важното е човек да намери хармония и баланс между своите лични и професионални стремежи.
Тогава той постига по-висока степен на удовлетворение, мотивация и пълноценност в живота си и в частност – в работата.
Личностната мотивация се базира на личните цели, ценности и приоритети. Когато тези лични цели и ценности съвпадат с работните, човек е по-мотивиран да изпълнява своите професионални задължения с ентусиазъм и ангажираност.
Например, ако някой има силна вътрешна мотивация за личностно развитие, той ще бъде мотивиран да участва в обучения и да се развива на работното място
Самоизразяване
Работата често е средство за самоизразяване, което съответства на личните желания и интереси.
Когато човек намери работа, която му позволява да изрази своята креативност или да допринесе за нещо, в което вярва, личностната му мотивация автоматично подхранва работната му мотивация.
Баланс
Личностната мотивация играе важна роля в това как хората управляват времето си и балансират работата с личния си живот.
Хората, които са мотивирани да постигнат баланс, търсят работни условия, които подкрепят тяхното лично благополучие, което от своя страна повишава тяхната работна мотивация.
Когато човек е мотивиран в своята работа и изпитва удовлетворение от нея, това се отразява положително на личния му живот.
Работното удовлетворение може да засили чувството за постижение, самоуважение и щастие, което се пренася и в личния живот.
Положителни качества
Работната мотивация често води до развитие на умения и качества, които се прилагат и в личния живот.
Например, ако човек е мотивиран да развива лидерски умения на работното място, тези умения могат да се проявят и в други области на живота, като взаимоотношенията с близки и приятели.
Финансово подобрение
Работната мотивация също влияе на личностната мотивация чрез осигуряване на финансови средства.
Финансовата стабилност, постигната чрез работа, може да намали стреса и да даде повече свобода за преследване на лични цели и желания.
Личностната и работната мотивация се допълват, за да формират цялостната мотивация на индивида.
Когато човек намира баланс и синергия между своите лични и професионални цели, той постига по-висока степен на мотивация и удовлетворение в живота като цяло.
Ако има дисбаланс между работната и личностната мотивация, може да възникнат проблеми като стрес или „бърнаут„. Например, ако човек е силно мотивиран в личния си живот, но не намира смисъл в работата си, това може да „пренесе“ недоволство на работното място и да доведе до демотивация на работното място.
Ползи от мотивацията чрез лидерство
Мотивацията чрез лидерство носи множество ползи както за отделните служители, така и за целия екип и организацията като цяло.
Този тип мотивация не се основава само на външни стимули като финансови възнаграждения или бонуси, а на създаването на вътрешно желание у хората да дадат най-доброто от себе си и да допринесат за успеха на организацията.
Когато екипът е мотивиран и работи добре, организацията става по-устойчива на външни предизвикателства. Мотивираните служители са по-гъвкави и готови да се справят с трудностите, което укрепва организацията като цяло.
Мотивацията чрез лидерство е процес, при който лидерите вдъхновяват, насърчават и ангажират своите служители или екипи да постигат:
- Повишена производителност и ефективност
- Високо качество на работа
- Повишено удовлетворение от работата
- Повишена ангажираност
- Подобрена комуникация и сътрудничество
- Иновативност и креативност
- По-добро управление на промените
- Развитие на таланти и умения
- Създаване на положителна култура
- Повишена организационна устойчивост
Мотивацията чрез лидерство се изразява в умението на лидера да вдъхновява, насърчава и развива своя екип, като създава условия, в които хората намират смисъл и удовлетворение в работата си.
Мотивацията е основен двигател за постигането на високи резултати, иновации и устойчиво развитие на организацията.
Разгледайте пълната статия „Лидерство – Всичко за него.„, където обръщаме внимание на различните фактори и типове лидерство.
Курс за трениране на успешни лидери
Ако искате да подобрите личната и работна мотивация на Вашия екип, ако искате да ръководите уверени и удовлетворени служители може да се включите в курса: „Трениране на успешни лидери”.
От курса ще научите един утвърден и различен модел на лидерство. Този стил насърчава у всекиго творческите му възможности, свободния израз на индивидуалността и активното участие в решаването на проблемите и формулирането на целите на екипа.
Tова на свой ред налага взаимоотношенията между лидера и членовете на екипа му да се отместят от вертикала „началник-подчинен“ към хоризонтални взаимоотношения между равноправни партньори.