Психосоматика
Терминът психосоматика обединява гръцките думи psykhē – Ум и sōma – Тяло и думата означава свързаност между двете. Психосоматичното разстройство включва както ума, така и тялото.
Какво е Психосоматика?
Думата е записана за първи път през 19 век, от немски или английски, но основата на психосоматично движение е било положено в древна гърци преди 2500 години. През пети век преди новата ера Хипократ създава някои от основните принципи на психосоматичната медицина.
Ето и някои лекари допринесли за развитието на първото лечение на психоматика в древна Гърция:
Соран от Ефес (1 – 2 в. Сл. Н. Е.) Гален (1 – 2 в. Сл. Н. Е.), Аретей от Кападокия (1 – 2 в.) или 4 в. сл. н. е.) и Селиус Аврелиус (5 в. сл. н. е.). Те описват психосоматични термини, които се използват и до днес в съвременната медицина.
Какво е Психосоматично разтройство?
Психосоматичното разстройство е физическо заболяване, което е причинено или влошено в следствие на психични фактори.
Например при депресия, хората често спират да се грижат за физическите си нужди, като хранене, сън и лична хигиена, в резултат на което се разболяват физически.
Терминът психосоматика се използва при наличие на физически симптоми, но при отсъствие на открито физическо заболяване.
Например, шум в ушите, болка в гърдите или стомаха, могат да бъдат причинени от стрес, без да е открито физическо заболяване.
Някой физически заболявания могат да се влошат от психични фактори в следствие на стрес и тревога.
Във всеки един момент, психичното състояние на човек може да повлияе негативно или положително върху физически заболявания.
Физическите симптоми, причинени от психични фактори, се наричат още, соматизация или соматоформни нарушения.
Тези симптоми се дължат на повишена активност на нервните импулси, изпратени до мозъка от различни части на тялото. Съществува дълбока връзка между ума (мисли, вярвания и емоции) и различните части на тялото и физическите проблеми.
Психоматиката и психосоматичните разстройства може да изглеждат чисто физически, но могат да произхождат от несъзнавани емоции.
Има много заболявания, които са с психосоматична основа или имат психосоматичен компонент, но стереотипната медицина бавно възприема или признава тази зависимост между ум и тяло.
В западната медицина, разделянето между ума и тялото е съществувала много преди философът Рене Декарт (17 век) да твърди, че умът и тялото са отделни единици.
Доскоро повечето западните медицински практики третират умът и тялото, като отделни единици. През последните десетилетия се развива идеята за силната връзка двете.
Лекарите стават все по-наясно с психологическите аспекти на физическото заболяване. Сега те се смятат за двете страни на една монета.
Психосоматика понастоящем
В наши дни се признава, че емоционалните фактори играят роля в развитието на почти всички органични заболявания, и че физическите симптоми, изпитвани от пациентите са в сложна зависимост между ума и тялото. Всеки човек реагира индивидуално на стресовите фактори от околната среда.
Емоционалното състояние влияе пряко върху защитните функции на организма, както и на балансираното му функциониране, и ако човек е твърде стресиран е изложен на по-голяма опасност от физическо заболяване.
С развитието на модерната медицина се установяват ограниченията на подходи за лечение, при което не се имат предвид психични фактори.
Психотерапевтичните практики съчетават техники насочени към ума и техники за релаксация, насочени към тялото.
Заимствайки от източните традиции, които обединяват ума, тялото и духа, при терапията при психосоматични заболявания (психоматика) се включват техники, като медитация, релаксация, визуализация, хипнотични техники и други.
През последните 60 години, психосоматичната медицина представи изчерпателно мнение по въпроси на клиничната медицина, като феноменът соматизация, неясни и неспецифични симптоми, както и ясната взаимовръзка между ума и тялото.
Психосоматика: Историята на Наташа за връзката между ума и тялото
Наташа е квалифициран доктор, развива се в кариерата си и има добри приятели. До тук всичко изглежда добре!
Не точно обаче. Наташа е болна от диабет. Въпреки любовта към работата си, тя има бизнес, за който се тревожи. Често е твърде критична към себе си, както и към хората около себе си. Въпреки грижата си за здравето, предвид диабета, тя се оказва в болница по два пъти на месец заради припадъци.
Въпреки здравната й култура и грижа за здравето си, стресът, който изживява, пречи на сигналите подадени от тялото, когато намалява кръвната й захар.
По съвет на лекаря си, Наташа се записва на тренинги за намаляване на стреса. Практиките там са и от изключителна полза и тя се научава да се вслушва в тялото си по-добре.
Наташа започва да забелязва, когато спада кръвната и захар, за да може да приеме храна и да избяга припадък. Интересното е, че след намаляване на тревожността се балансира и инсулина в кръвта и, може би защото хормоните на стреса отслабват своето влияние.
Каква е връзката ум – тяло?
Историята на Наташа е чудесен пример за това, което наричаме връзка ум-тяло, а именно наличие на психоматика.
Изводът е, че нашите мисли, чувства, убеждения и нагласи могат да повлияят положително или отрицателно на нашето биологично функциониране.
По друг начин казано, нашият ум повлиява директно нашето телесно здраве.
От друга страна, това, което правим с физическото си тяло и как се грижим за него –хранене, спортуване, здравословни навици и др. пък повлиява и нашето психическо състояние.