Психолог, психиатър или психотерапевт? Разлики. Как да изберем?
Какви са разликите между различните специалисти по ментално здраве? В тази статия ще разясним с какво се занимава всеки вид специалист и кой да изберете в зависимост от това пред какъв тип проблем сте изправени.
Психолог: С какво се занимава и как помага?
Психолозите имат степен бакалавър по специалност психология, без да е задължително да са учили медицина.Те са обучени да изследват поведението на своите пациенти, възприятията, мотивацията и субективните им преживявания. За да имат право да предоставят консултации трябва да са преминали допълнителна квалификация.
Психолозите предлагат консултиране във връзка с конкретен проблем или сложна житейска ситуация, предизвикващи силна тревожност.
Човек има възможност да сподели, обсъди и изследва проблема си.
Психологът, опознавайки своя клиент и на база професионалната си подготовка, предлага различен ъгъл за оценка на конкретната ситуация и подкрепа за разрешаването и. От съществено значение за положителния резултат е установяването на доверие между пациента и терапевта.
Психологическото консултиране помага на човек да се справи с натрупаното психично напрежение, да коригира приоритетите си и да потърси възможност за промяна.
Консултациите с психолог обикновено имат по-кратка продължителност, в сравнение с психоаналитична терапия.
Психиатър: Каква е специализацията му?
Психиатърът е лекар, който е специализирал допълнително 4 години в областта на психиатрията, т. е диагностиката и лечението на психически заболявания, емоционални и поведенчески разстройства. Психиатрите практикуват обикновено в медицински заведения и изследвайки пациента, поставят конкретна диагноза.
Тъй като са лекари, имат право да назначават медикаменти за овладяване на кратки състояния или дългосрочно лечение на психично заболяване. Освен това, изготвят цялостен план на лечение, в хода на което се осъществяват регулярни срещи с пациента за обсъждане на състоянието му или корекция на терапията.
В голяма част от случаите се включва и поддържаща терапия с психолог или друг вид терапевт. Това подкрепя посетителя и затвърждава добрите резултати.
Психиатрията е клон от медицината и се развива в две направления, определящи специализацията на лекарите – психопатология и психиатрия:
- Психопатологията изучава патологични психични явления и е по-теоретично ориентирана.
- Психиатрията е медицинската дисциплина, която лекува на база на достиженията на психопатологията и съвременната фармакология.
Лекарите специализирали психиатрия работят на различни места - в болници за активно лечение или са част от мобилни екипи, експерти в състава на съдебните органи и др.
1. Съдебна психиатрия
Лекарите специалисти в областта на психиатрията преминават допълнителна квалификация.
Съдебният психиатър работи в сферата на съдебната система, като изготвя професионална оценка на психичната годност за упражняване на права или носене на отговорност на дадено лице.
Освен това, извършва специфични анализи и подготвя експертни заключения, съдебно-медицински експертизи и др. Предлага мерки за превенция на опасно поведение когато е доказано.
Има право да препоръча принудително лечение и настаняване в болнично заведение.
2. Детска психиатрия
Третира отклонения в психическото и умствено развитие в детска възраст.
Детските психиатри съставят план за лечение и подкрепяща грижа в болнични или социални заведения, съобразен с конкретната възраст и състояние на детето.
3. Геронтопсихиатрия
Геронтопсихиатрията е психиатрия с целева група от хора с психични заболявания над 60 годишна възраст.
Освен изследвания за установяване на диагноза и последващо лечение, специалисти в тази област работят и в извънболнични центрове за временна грижа. Там близки на болните могат да получат указания и съвети за правилна комуникация с болните.
4. Мобилна психиатрия
В България мобилната психиатрия функционира от 2019 година. Сформирани са два екипа засега само в София. Мобилният екип е в състав: психиатър, психолог, социален работник, медицинска сестра и т. нар. експерт от опит.
Експертът от опит е човек, който се е излекувал от психическо заболяване и по свое желание се включва в екипа. Мобилната психиатрия работи с болни в домовете им, като целта е доколкото е възможно да овладява спешни случаи на място и при преценка да ги достави в стационар.
5. Консултативна и свързваща психиатрия (по-известна като Лиезон психиатрия)
Лекарите от тази специалност диагностицират и лекуват пациенти попаднали в болниците за лечение по повод на телесно заболяване, тогава когато има предпоставки за психотична съставляваща в проявяването на болестта.
Те обслужват болни когато на фона на телесно заболяване се развие и психично. Или при болничното лечение на телесни болести на хора с тежки психични диагнози.
Всъщност, това е психиатрията, която осъществява връзка с останалите клинични дисциплини.
Психотерапевт: Какво практикува по-конкретно?
Психотерапевтът е човек, който оказва психологическа помощ. Той може да е завършил специалност психология или психиатрия.
За да води обаче терапевтични сесии, трябва да е преминал допълнително обучение. Съществуват различни течения и школи в изучаването на психиката, вътрешните конфликти и възникването на психичните проблеми.
Психотерапевтът прилага знанията и компетентностите, които е придобил в рамките на конкретна психотерапевтична школа.
Допълнително може да е специализирал в конкретна проблематика – зависими, жертви на насилие, и др. Освен индивидуална, работата му може да бъде с малки групи или със семейни двойки.
Сесиите при психотерапевт протичат под формата на регулярни беседи. В тях клиента споделя конкретния повод за терапията и трудностите, с които се сблъсква.
Терапевтът от своя страна задава въпроси, за да придобие представа за стереотипите, нагласите, общото състояние на човека. В хода на терапията се набелязват най-наложащите проблеми за разглеждане, за се овладее психическото напрежение и да започне същинската работа по възстановяване на душевното равновесие.
Това, което прави терапевтът е да приложи на практика протокол за лечение утвърден от психотерапевтичната школа, която практикува.
В хода на комуникацията, посетителя има възможност открито да споделя факти от своя живот, конкретни ситуации, които са оставили отпечатък в съзнанието му, страховете, трудностите и желанията си.
Работата на терапевта е да му помогне да осъзнае причините за конкретен вид поведение или страдание.
Чрез определени вербални техники човека се насърчава, отново да премине през болезнените моменти – да разпознае и сподели истинските си емоции, без да ги цензурира и без да се срамува и да се почувства приет такъв какъвто е.
Срещите с терапевт не дават готови отговори, а учат пациента да преразглежда стереотипите си на поведение и да ги преработва при необходимост.
Това не е автоматичен процес и изисква време за интегриране на придобития опит и практикуването му.
Как да изберем между трите варианта?
Консултацията с психолог е уместна когато осъзнавате, че имате проблем, чието разрешение не откривате и разбирате, че вие нужна помощ.
Възможно е хората от най-близкото ви обкръжение да забелязват във вас промяна или вие сами да констатирате затруднения в комуникацията или необичайна смяна в настроението.
Психологическото консултиране е по-кратко от терапията и е помощ, която ще ускори разрешаване на проблема преди да се е задълбочил.
Целта е да ви подкрепи в желанието да се справите със собствени сили и да разшири кръгозора ви в намиране на работещи решения.
Освен възстановяване на душевното си равновесие, ще се укрепи куражът ви за справяне с трудности в бъдеще.
Ако в хода на психологическата консултация стане ясно, че са необходими повече време и усилия, си струва да се насочите към психотерапия, за да получите пълноценен резултат от посещенията.
За да прецените нуждаете ли се от преглед при психиатър трябва да умеете да се самонаблюдавате. Най-лесно е да се консултирате с личния си лекар и да се доверите на преценката му.
Aко имате периоди, в които се чувствате дезориентирани или лесно се афектирате, а в спокойно състояние преценяте, че това държание не е съвсем адекватно - посетете психиатър. Всяка навременна помощ е двойно по-ценна.
Други видове терапевти и аналитици
Съществува огромно множество школи за терапевтична помощ в коригирането на психични проблеми и тук ще изброим само някои от тях:
Схема терапевти
Прилагат методи от когнитивно-поведенческата терапия, ‘гещалт терапия‘ и психоанализа.
Изследват детството на пациента и евентуални дисфункционални отношения в семейството, които са били несъзнателно усвоени като модел за подражание.
Фокусът е в преструктуриране на усвоените грешни нагласи и замяната им с други положителни мисловни и поведенчески модели.
Друг важен момент, на който се набляга е контакт с реалните чувства и емоции и контролът им в разумни граници.
Краткосрочни терапевти
Специалисти, които прилагат сравнително нов метод психотерапия, чиято цел е да даде увереност на пациента. По-конкретно в това, че всеки човек познава себе си и своя живот достатъчно добре и с малко подкрепа би могъл да се справи с проблемите си.
Обсъждат се конкретните проблеми и възможностите за решаването им.
Стимулира се това човек да набележи целта си и да поеме отговорност за решението си без да се страхува. Целта е да се използват наличните ресурси за постигане на напредък.
Отчитат се положителни резултати при над 70% от пациентите в рамките на около 5-6 посещения. Терапията е под формата на беседа, но не се засягат въпроси свързани с психологичните теории.
Фамилни (семейни) терапевти
Работят в областта на фамилната терапия, като идеята е да се мобилизират силите за подкрепа на този член от семейството, който е в психологическа криза или има поведенчески проблеми.
Използва се естествената способност за мобилизация на индивида заобиколен от подкрепата на близките си. По време на сесиите се дискутират свободно отношенията между всички в семейството и общата мобилизация за подобряване на комуникацията.
Всъщност, това е вид групова психотерапия. Подходяща е за справяне с кризите на растежа при тийнейджъри, семейна психологическа подкрепа на деца с проблеми в общуването от различен тип, семейни кризи и др.
Когнитивно-поведенчески психотерапевти
Практикуват когнитивно-поведенческа психотерапия, която се базира на концепцията, че начинът на мислене определя нагласите за общуване и поведение.
Целта е да се открият, обсъдят и преработят негативните мисловни шаблони, които се реализират в поведение на неефективна комуникация.
В хода на терапията човек усвоява техники за разпознаване на автоматичните мисли и утвърдените неефективни реакции.
Научава се на постепенното им заместване с емоционални реакции и реч, която да отразява положителната промяна.
Психоаналитици
Психоаналитиците са терапевти, преминали задълбочено обучение в правилното прилагане на метода класическа психоанализа.
Методът се прилага, за да се изследват скритите слоеве на психиката, несъзнаваните и тяхното участие в психическия облик на човека и влиянието им във вземането на решения. Това са спомени, мечти, сънища, фантазии и блянове, повтарящи се мисли и т.н., които в някои случаи оказват влияние върху способността за постигане на душевно спокойствие.
Психоанализата е сравнително дълъг процес и всяка находка се обсъжда от терапевта и пациента и нареждането на пъзела на цялостната картина не винаги върви гладко. В края на терапията човек се чувства в по-голяма степен осъзнат, усвоил умението да се самонаблюдава и да постига мир със себе си.
Юнгиански психоаналитици
Аналитичната психология на Карл Густав Юнг е известна и като Юнгианска психоанализа и също е аналитичен метод. Това е дълъг и сложен процес, в който пациента е активен участник, а не изучаван субект. Както и при психоанализата на Фройд, и тук целта е да се открие доколкото е възможно несъзнаваната част от психиката и фините канали на комуникация със съзнанието.
Тук се приема теорията, че всеки човек има свой център на душевно равновесие и връзка с него се осъществява през сънищата, асоциациите, спомените, предчувствията.
Кошмарните сънища, странните предчувствия, натрапчивите спомени и др., всъщност са сигнал за вътрешна борба и неудовлетвореност, чиито причини е необходимо да се изследват.
При този метод на анализ, симптомите на психично разстройство се възприемат като част от процеса на оздравяване. Те се разглеждат и подобно на парченца от пъзел и се търси мястото им в цялостната психологична картина.
Смята се, че под ръководството на опитен терапевт страдащият трябва да открие скритите си ресурси за справяне и преживявайки и анализирайки симптомите ще достигне до възстановяване на психическата си цялост.
Отново доверителният диалог е неотменна част от терапията. Фазите на протичане започват с катарзис, просветление, интеграция и трансформация.
Психоанализа
Психоанализата е известна като теория за обясняване на човешкото поведение и като метод за установяване на скрити асоциативни връзки между несъзнаваните части на психиката и съзнателната психична дейност на индивида.
Психоанализата е успешна терапия, доколкото успява да изведе на повърхността на съзнанието влиянието на подтиснатите мисли, влечения, мечти и да даде възможност те да бъдат съзнателно класифицирани и изживяни по безопасен начин от човека.
По време на сесия пациентът е поощряван да споделя непосредствено (без да цензурира) съдържанието на спомените, мечтите, случайните асоциации, които му хрумват по обсъжданата тема.
Терапевтът си води бележки, които също се подлагат на анализ и обсъждане до изясняване на конкретния въпрос.