Дългите репетиции пред огледалото, мимики и жестове, интонация и добре заученият текст не са достатъчни, за да успокоят мисълта ви, че всичко ще е наред.
Нужно ви е още и още да се подготвяте и въпреки това сте разтревожени как ще се справите. Това е съвсем нормално защото мисълта ви е тревожна, заради несигурността и страха от неизвестното. Съвсем закономерно тялото ни реагира на стреса в разновидните му форми.
Простичко казано – това е чувство на тревожност и/или страх спрямо бъдещето, без значение дали предстоящата ситуация е позитивна или негативна.
Тревожността и стресът са психични състояния при хората и животните, при които се активират мощни защитни механизми на тялото. Тези естествени състоянията са характерни с това, че в такива моменти тялото ни излиза от “зоната на комфорт”, обновява се е се променя.
Всеки човек реагира по различен начин. Често ставаме агресивни или апатични, нервни или ни се плаче. Усещаме, че “буца” е заседнала в гърлото ни или тежест като “топка” в стомаха ни. Двете състояния обаче са съвсем различни, въпреки че на пръв поглед ги разчитаме като сходни.
Тревожността е своеобразна защитна реакция на психиката ни, в резултат на което се изостря инстинктът ни за самосъхранение. Тя е като като една червена лампичка, която просветва в съзнанието ни, за да ни предупреди отдалеч да внимаваме и да имаме време да реагираме и да се предпазим.
Например, когато тръгваме на дълъг път ние винаги проверяваме автомобила си за неизправности, защото обостреното чувство на тревожност да не се счупи колата по време на пътуването и да не изпитаме неудобства ни е изострила усещането за безопасност.
Стресът е състоянието, което ни завладява, когато сме под напрежение. Той е силно психическо натоварване, при което организма ни излиза от равновесно състояние, в резултат на вътрешна или външна неблагоприятна сила.
В много от случаите стресът е този който ни прави по-силни, по-решителни и по-мотивирани да преодолеем стресовата ситуация. Ако се замислим, без никакъв стрес животът би бил твърде лесен и скучен. В умерена доза стресът е необходим мотиватор и движеща сила за постигане на по-добри резултати.
Най-често причината за развитие на тревожност не е само една, а съвкупност от такива. Отговорни за появата и са множество фактори, а причините са комбинация от биологични, психологически и социални аспекти. Ще се изненадате колко много неща може да ви карат да се чувствате тревожни без дори да подозирате. Основно тревожността е провокирана от:
Много хора имат наследствено предразположение към тревожни разстройства. Ако в семейството има случаи на тревожност, е по-вероятно следващите поколения също да имат склонност да развият подобни симптоми.
Например силната връзка между майка и дъщеря прави и двете податливи на тревожност. Ако майката е диагностицирана с генерализирано тревожно разстройство и дъщерята започва да изпитва същите симптоми в юношеска възраст когато е подложена на стрес с училището.
Твърде често смущаващи лекарски диагнози за тежки заболявания са причина за проява на тревожност. Тревожни състояния могат да са причинени и от сърдечни заболявания, диабет, хипертиреоидизъм.
Освен това, хормонални промени (например по време на бременност или менопауза) също могат да окажат влияние върху проявление на тревожност.
Стресови или травматични събития, като загуба на близък човек, катастрофа или насилие, могат да предизвикат тревожност, особено ако не са били правилно обработени и преодолени.
Хора преживели сериозна автомобилна катастрофа, развиват тревожност при шофиране, тъй като преживяват емоционалния стрес всеки път, когато са зад волана.
Дълготрайният стрес, свързан с работа, финансови проблеми или семейни отношения, може постепенно да доведе до тревожни разстройства.
Служители, работещи под постоянен натиск за изпълнение на непосилни задачи, започват да изпитва симптоми на тревожност като безсъние и раздразнителност, докато не се стигне до панически атаки.
Често тревожността се проявява по-лесно при хора – перфекционисти или с ниско самочувствие.
Студентка с високи академични амбиции започва да се тревожи постоянно. Чуди се дали ще се справи на изпитите, въпреки че винаги получава добри оценки. Тази несигурност я води до постоянна тревога.
Начинът, по който човек е възпитан, и средата, в която живее, също могат да допринесат за тревожността.
Ако детето е израснало в среда на постоянен стрес или при родители с тревожност, то е по-вероятно да развие тревожни симптоми.
Прекомерната употребата на медикаменти, кафе,
алкохол, нередовното хранене също може да са причина за развитие на тревожност.
╰┈➤ Трудно е да бъдат посочени ясни и конкретни причини за появата на тревожността. Тяхната комплексност предопределя и комплексният начин на лечение.
Добре е да бъде включен както медицински подход, така и терапевтична работа върху житейските обстоятелства и поведенческите модели.
Пристъпите на тревожност не са чужди за никого. Всеки е усещал притеснението си, когато гласът му затреперва и ръцете му се изпотяват например при интервю за нова работа или преди изпит. Физическите симптоми на тревожността и стреса могат да се проявяват по най-различни начини при всеки.
Най-често телесният отговор е ускорената сърдечна честота. Активирането на нервната система подготвя тялото или за “влизане в битка”, или за “отстъпление”
Има много сходства между пристъпите на тревожност и стрес и тези на паник атаките. Разликата е в това, че реакцията на тялото при тревожност и стрес се развива във времето и се проявява постепенно, докато при паник атаките физическите симптоми се появяват внезапно. Интензивността на физическият отговор е неочаквана и стряскаща.
Това кара хората да смятат, че преживяват сериозен здравословен проблем, като сърдечен удар или загуба на контрол. Ето най-често срещаните физически симптоми на паник атаките:
Ако не искате да се поддавате на стреса и да сте подвластни на тревожността, най-важното е да започнете да търсите отговорите в собствените си мисли и усещания.
Справянето с тревожността и паник атаките изисква комбинация от краткосрочни стратегии за облекчаване на симптомите и дългосрочни мерки за управление на стреса и тревожните разстройства. Ето някои ефективни методи:
Дихателните упражнения помагат за забавяне на сърдечния ритъм и успокояване на нервната система.
Физическите упражнения стимулират производството на ендорфини, които подобряват настроението и намаляват нивата на стрес.
Практиките за осъзнатост и медитация помагат на ума да се фокусира върху настоящето. Това намалява мислите, свързани с тревога.
Стимулантите имат негативно влияние върху нервната система. Ограничаването им води до по-добър баланс.
Оптималната продължителност на необходимия сън за здрав възрастен човек е между 7 и 9 часа на денонощие.
Разговорите с доверени хора за чувствата и мислите ви могат да помогнат до голяма степен за намаляване на изолацията и стреса.
Ако страдаме от някое от описаните състояния е много важно да да не се затваряме в себе си и да не се изолираме от околните.
Психологическата подкрепа при тревожност и паник атаки е от ключово значение за справянето със ситуацията.
Тя може да бъде осигурена чрез различни форми на терапия, подкрепа от близки и насочване към професионална помощ.
Въпреки, че самопомощта може да бъде ефективна за по-леки форми на хипохондрия, професионалното лечение с когнитивно-поведенческа терапия и медикаменти често е необходимо при по-тежки или хронични случаи.
Ключът за правилното лечение е в намирането на баланс и прилагането на стратегии, които помагат за контролиране на тревожността и водят до по-добро качество на живот.
© 2023 Всички права запазени.