Как да се отнасяме към различните от нас? Ръководство.
Преди да разберем как да се отнасяме към различните от нас, е добре да си зададем въпроса: „Как аз се ОТНАСЯМ към различните от мен“.
Това не е най-важният въпрос! Ако искаме да влезем още повече в дълбочина по отношение на нашата самоосъзнатост, то въпросът би бил: „Какво ЧУВСТВАМ към различните от мен?“
Важно за благополучието ни в живота
Ние се учим и развиваме в общуването си с хората, не какви да е хора, а различни от нас. Срещането на различно в живота е определящо за нашето израстване и обогатяване.
Ако нашите чувства по отношение на различното и непознатото надвишават интензитета си до там, че да ни възпират към различните и различното, то имаме блокаж по отношение на развитието ни.
Именно поради факта, че ние се учим само, когато се изправяме пред новости и различни неща от обичайните ни.
Ако бягаме от непознатото, то никога няма да започнем първи клас и да продължим нагоре, предвид това, че всеки ден вземаме непознати уроци.
Защо бягаме и се страхуваме от непознатото?
От еволюционна гледна точка, непознатото винаги ни е карало да бъдем нащрек. То крие опасности, ето защо сме отхвърлящи към непознатото, понякога и агресивни дори, по-лесно е да си стоим в познатoто.
Човек има склонност да се стреми към по-малкото съпротивление, а непознато изисква усилия да стане познато.
Баланса, винаги се поддържа от взаимодействието на две противоположности и поради тази причина, ние имаме и стремеж към развитие, притежаваме любопитство.
Безразсъдното любопитство може да е смъртоносно, това обяснява и осмисля страхът ни от непознатото. Осъзнатоста ни във връзка с това, е определяща балансираното ни съчетание между страх от различното и непознатото и любопитството ни от другата страна.
Как трябва да се отнасяме с различните от нас?
Ако има еднозначен отговор как трябва да се прави едно нещо, обикновено това е точна наука. Човешките отношения не са точна наука, те са нещо много повече и по-сложно и от най-сложната наука.
Но въпреки всичко, ми се ще да дам насока, все пак статията ми има заглавие, по което трябва да вървя.
Това към което е добре да се стремим е приемане, но не приемане от рода на конформистко преглъщане и загърбване на чувствата ни в името на мира. Целта е осъзнатост по отношение на нещата, които можем да променим и си струват енергията.
Tези, които не зависят от нас и не можем да променим, с което осъзнаване да направим живота си по-балансиран. Това аз наричам смирение – едно от любимите ми качества.
Ако успеем да се смирим, ще сме много по-отворени към различните от нас. Ако съумеем да разберем себе си на по-дълбоко ниво, ще можем и да разбираме другите на по-дълбоко ниво.
Какви наши нагласи пречат да приемем различните?
Нагласата от рода на „всички трябва да са като мен и да става на моята“, е незрял механизъм, присъщ за егоцентричното детство, което е нормално за възрастта на детето, но не и на възрастният.
Факт е, че няма как всички да мислят като нас, да изглеждат като нас и да харесват това, което и ние харесваме. Логично е да се съсредоточим именно върху способността ни да се адаптираме и да запазим психическата си хомеостаза, пред динамичният и различен външен свят.
С прости думи, колкото сме по-приемащи различното, толкова сме по-зрели и балансирани.
Говоря като цяло, и не се подхлъзвам по плоскостта на ценностите по отношение на това, кое е правилно в живота, кой какви идеали има и каузи. Естествено, това е свободна воля на човек.
Какво ни дава комуникацията и приемането на различните?
Както казах по-рано, ние се развиваме през сблъсъкът с новото и различното, по тази логика мисля, че заключението е ясно.
Колкото сме по-отворени към различните, толкова повече се развиваме и научаваме нови неща. Не винаги обаче само ние се учим. Понякога комуникацията с различните е по-обогатяваща за тях.
Това също се явява една от нагласите, които ни пречат при общуването с различните. Аз не съм съгласен! При работата ми като психотерапевт съм осъзнал, че да даваш е изключително удовлетворяващо.
Поради тази причина, често ми се случва да благодаря на хората, в които виждам положителна промяна, това ме кара да се чувствам полезен и значим. Та да знаеш, че да може да научиш някого на нещо си е голяма печалба.