Как да общуваме на работното място?
Реална ситуация, докато водих едно обучение за корпоративни служите, които искаха да подобрят комуникацията си на работното място.
В процеса на обучението, единият от участниците Димитър погледна друг участник право в очите и каза: „Иване, слушам те от вчера и искам да ти кажа, че си абсолютен лицемер.“
Това си беше тежко обвинение, ако трябва да бъда честен, малко се разтърсих. Но видях идеална възможност да използвам ситуацията за обучението.
Как би могъл да постъпи Иван в тази ситуация? Имаше няколко възможности:
1. Да отрече обвинението и да каже, че не е лицемер.
2. Да отвърне с гняв и да обиди Димитър.
3. Да се разстрои и нацупи.
Истината е, че нито един от вариантите нямаше да е добър.
Тук идва въпросът „Как да общуваме на работното място?“ и дали Димитър, не е в правото си да бъде прям и да си изразява мнението и преценката? Та то е просто откровенo, нали хората ценят прямотата и автентичността?
Този въпрос поражда вътрешен дисонанс защото уж ефективната комуникация изисква прямота и откритост, но пък прямотата понякога обижда хората.
Решението на този дисонанс е доста просто. Един човек може да бъде прям, и в същото време да се изразява по начин, който причинява минимална болка и максимално увеличава разбирането.
Ключът към ефективната комуникация е в готовността ни да изразяваме по-скоро чувства, а не преценки.
В тази ситуация, на която аз бях свидетел, Димитър не изразяваше действителните си чувства, а преценките си. Той постави оценка чрез нарицателно.
Всъщност аз веднага прозрях, че под израза на Димитър се крие чувство, от рода на гняв, обида, разочарование, завист или нещо друго, което те първа щях да разбера.
Реших да запитам Димитър дали изпитва някакви чувства към Иван. Димитър се замисли и отвърна: „Чувствам, че Иван е абсолютен лицемер!“ Разбира се, това някой да е лицемер, в никакъв случай не се явява чувството ни, това е преценка.
Съответно аз продължих да питам Димитър за неговите чувства и той продължи с това, че чувства Иван, като лицемер. – „Той страшно ме дразни.“ Попитах Димитър какво е направил Иван, че да го дразни.
Разговорът продължи и в крайна сметка стигнахме до там, че Димитър призна, че Иван е добър към колегите си и се разбирал много добре с тях.
Продължих да го разпитвам и стана ясно, че Иван бил и доста привлекателен за жените. В крайна сметка се стигна до там, че Димитър завижда на Иван за неговата обаятелност.
Димитър маскира реалните си чувства
Забележете как Димитър първоначално маскира реалните си чувства, като изразява презрение и оценява Иван като лицемер.
Живеем в общество, основано на конкуренцията, независимо в коя област, особено в корпоративните среди.
Димитър решава, че ако изрази истинските си чувства, ще стане уязвим, а това би го накарало да се почувства слаб. Когато изразява агресивно презрението си към Иван, той успява да си изгради броня и повишава самооценката си.
Това поведението се явява като успешен опит за запазване на егото. Но не и добра стратегия за подобряване на отношенията и решаване на конфликти. Комуникацията му се явява неефективна. Той не съумява на назове чувства си, и съответно самият той да си ги изясни. Както и не предизвиква негативни преживявания у другите, чрез поставянето на оценки.
Следователно, ако Димитър бъде открит за истинските си преживявания, той става уязвим. В крайна сметка това би бил единственият път, по който имат възможност да се разберат двамата.
За хората е много по-лесно да чуят някой, който говори за истинските си преживявания, като например: „Разстроен съм.“, от колкото оценителни констатации, преценки, обвинения: „Ти си идиот.“
Преценките ни за хората, често са на базата на тяхното поведение. Реално, ние не знаем какво се крие вътре, като преживявания, чувства и потребности и запълваме тази неизвестна чрез отчетлива черта или наклонност на личността, за които знаем.
Съдим прибързано. Димитър съди Иван, че е лицемер, защото се разбира с всички. Дали действително е така или не, ние нямаме доказателства. Дори и понякога да се явява като такъв, то едва ли е постоянно такъв, това само той си знае.
Но безспорен факт се явяват чувствата на Димитър, те не са догадка. Те са със сигурност реални. Иван може и да не се заинтересува от оценките на Димитър, но може да се заинтересува от чувствата му. И по-скоро какви негови действия, предизвикват негативни чувства у Димитър.
Но как правилно да изразяваме себе си?
Как да общуваме на работното място, можете да научите в статията ми – АЗ ПОСЛАНИЯ.
Ако желаете да преминете цялостно обучение за вас или вашите служители, можете да се запишете на курс „Трениране на Успешни Лидери“