СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕ

Естествено ли ви е, когато говорите с някой да изразявате чувствата си? Разстройва ли се често комуникацията ви с другите, от това, че си мислите постоянно за това как и възприемат хората?

СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕ - ОТ ЕВОЛЮЦИОННА И СОЦИАЛНА СТРАНА

Себеизразяването до голяма степен е свързано с умението и смелостта да изразяваме това, което мислим и чувстваме, а това повлиява силно нашето психично състояние и благополучие.

От еволюционна гледна точка, хората имат нужда да принадлежат към групи за да могат да оцелеят, те си сътрудничат и взаимно се пазят.

Вземете например семейството. Ако бебето има късмет, се ражда в среда, която предлага защита и подслон, то е в състояние да съобщи своите нужди чрез различни викове с надежда, че грижещият се за него ще сътрудничи и ще се научи как да удовлетворява нуждите.

Бебето е напълно зависимо от грижещият се за него. Докато бебето расте се научава да се идентифицира социално и културно със семейната група.

С редки моменти на автономия, от децата се очаква да спазват социални норми и поведение, уважение към авторитета, участие в културни събирания мероприятия и традиции, укрепващи семейната единица.

Себеизразяването на децата ще бъде повлияно до голяма степен от това, което детето е видяло в семейството. Например, ако в семейството е било прието за слабост и нещо срамно да проявяваш чувства, то детето ще има със сигурност дефицит в себеизразяването.

В авторитарна семейна среда, пълна с правила и критики, детето може да отхвърли себе в отчаян опит да се впише. В по късна възраст, това често са хората, които в стремежа си да са добри към другите, са лоши към себе си.

Тук има едно корелационно взаимодействие свързано с това, че колкото по-малко изразяваме себе си, толкова по-ниско самочувствие имаме.

Последствия

Хората, които имат проблем със своето себеизразяване, могат да проявят контролиращо, агресивно, непокорно или себеунизително поведение, клоунско поведение с цел да се справят с психологическото напрежение от отказа на автентичното им себеизразяване.

Не че децата не се нуждаят от насоки и граници и някакъв вид контролиране, но е много важно насърчаването на тяхното себеизразяване, така че да се чувстват чути и разбрани. Важно е да се предлага обяснение за това как тяхното поведение има цена, която може да платят те или другите.

Това обяснение би им дало правото да правят все по-осъзнати избори за напред. Ние сме програмирани от раждането си да изразяваме себе си за да оцелеем. Себеизразяването ни помага избирателно да се свързваме с групи, които удовлетворяват нуждите ни.

Но в това ни взаимодействие с групи се съдържа едновременно нашето спасение и риска да изгубим връзката със себе в стремежа да сме част от нещо по-голямо.

МЕЖДУЛИЧНОСТНО СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕ ПО МЕТОДА НА Д-Р ТОМАС ГОРДЪН

Реших да започна от по-далече за да може човек да придобие по-дълбока представа за смисъла на себеизразяването. Сега ще дам приложна теория за себеизразяване по метода на Д-р Томъс Гордън, който има специален принос в приложната психология на общуванто.

ПОЛЗАТА ОТ ГОВОРЕНЕТО БЕЗ ЗАОБИКОЛКИ

Говоренето без заобиколки е свързано с това да успяваш да предадеш ясно онова, което искаш да кажеш – изразяваш своите истински мисли и чувства. Стремиш се да не виниш и оценяваш другите, не казваш на хората какво да правят или да не правят.

Говорене без заобиколи:

Открит
Прям
Честен
Реален
Откровен
Искрен
Ясен
Недвусмислен

ЗАЩО СЕ ЗАТРУДНЯВАМЕ ДА ГОВОРИМ БЕЗ ЗАОБИКОЛКИ

Понякога крием истинското си „аз“ – нашите мисли. Чувства, мнения.
Боим се да не срещнем неодобрението, несъгласието, критиката или отхвърлянето от страна на околните. Прекалено силна е потребността ни да ни харесат и приемат.
Задържайки в себе си истинските ни мисли и чувства, ние губим представа за действителните ни, истинските ни чувства.
Впоследствие се ядосваме и презираме себе си за това, че сме си мълчали или сме премълчали нещо.
И тъй като околните не са наясно с нашите истински мисли, чувства и потребности, те няма как да ни помогнат да задоволят потребностите си.

КАКВА Е ПОЛЗАТА ОТ себеизразяване БЕЗ ЗАОБИКОЛКИ

Можеш да добиеш представа колко еднакъв или колко различен си от другите.
Добиваш по-точна представа за собствените си истински мисли, чувства и потребности, което ти позволява да се държиш естествено.
Когато околните са наясно с твоите чувства и потребности, често могат да ти помогнат да задоволиш своите потребности
Ясният изказ е равносилен на поемане на отговорност за самия себе си.
Това е от огромно значение при взаимоотношенията, понеже помага на всеки участник да узнае как се чувства другият – как изглежда ситуацията от неговата гледна точка.

В теорийте на Д-р Томас Гордън за добро общуване и себеизразяване е добре да използваме така наречението „Аз – послания“. Те биват няколко вида – Декларативни; позитивни; превантивни; конфронтационни.

Свързани са с умението да говори повече за себе си по начин, който не наранява и не оценява другият. Принципа е, че колкото повече използваме Аз – послания, толкова по-добри взаимоотношения ще имаме.

ДЕКЛАРАТИВНИ АЗ-ПОСЛАНИЯ

Декларативните Аз – послания са основната форма на себеизразяване и говорене без заобиколки. Или, казано с по-прости думи – начин да съобщиш на околните какви са твоите убеждения, идеи, предпочитания, чувства, мисли, реакции и всичко останало, чрез което околните да те опознаят по-добре и да разберат какво точно изживяваш в своето всекидневие.

Ето и няколко примера за декларативни Аз – послания:

„Много ми е хубаво, когато разговаряме по този начин.“
„Чувствам се уморен и вкиснат.“
„Изключително съм радостен, че ми предстои да получа шофьорска книжка.“
„Не обичам да слушам как някой се хвали.“
„Обожавам смислените разговори.“

ПОЛОЖИТЕЛНИ АЗ – ПОСЛАНИЯ

Тези Аз – послания описват положителните ти чувства по отношение на друг човек.

Положителните Аз – послания изразяват благодарност, радост, възхита, топли чувства и обич към родителите, партньори, братя, сестри, приятели, баби и дядовци и др. Благодарение на тях взаимоотношенията могат да станат много по-приятни и непосредствени.

„Много съм ти благодарен, че ме отмени в приготвянето на вечерята.“
„Много ми хареса историята ти.“
„Обичам те, скъпи/скъпа/мамо/татко/дете и т.н.

ПРЕВАНТИВНИ АЗ – ПОСЛАНИЯ

Превантивните Аз – послания уведомяват преждевременно околните от какво имаш нужда и какво ще ти трябва. Хората ще могат по-успешно да ти помогнат да задоволиш потребностите си, ако знаят предварително от какво имаш нужда и защо.

Ето и няколко примера за превантивни Аз – послания:

„Питам в колко ще вечеряме, за да имам време да си подготвя графика преди това.“

„Добре ще е да решим какво точно ще правим по това задание, за да мога да се захвана с моята част от него.“

Целта на говоренето без заобиколки при всички тези Аз – послания е да задържиш взаимоотношенията възможно най-безпроблемни, един вид, да се задоволяват потребностите на всички страни, участващи във взаимоотношенията.

себеизразяване КОГАТО ИМАМЕ ПРОБЛЕМ

При поддържането на взаимоотношения с други хора – неминуемо настъпват моменти, в които поведението на другият не е ок за нас. Поведението на другия възпрепядства задоволяването на някоя или някои наши потребности – закъснение, не зачитане, шумене, обиждане и т.н.

Предполагаме, че искаме да променим поведението на другия, без да се караме. Това, което трябва да направим е да го уведомим, че имаме нужда от неговата помощ и да бъдем максимално откровени. Повечето хора са с нагласата, че това хич не е лесна работа, поради това че:

Понякога си боим поначало да се конфронтираме с околните, за да не се налага след това да се занимаваме с чувствата им.
Не желаем другият да знае кога сме притеснени или ядосани.
Нямаме желание да се натрисаме в спор или конфликт.
Боим се, че ще накараме другия да се смути, да съжалява, та дори и да се чувства виновен.

Затова е хубаво да имаме предвид следното, когато нечие поведение е неприемливо за нас и ни създава проблем:

Дразнещото те поведение е просто израз на това, че човекът се мъчи да задоволи своя потребност
Другите имат точно толкова право, колкото и ти, да искат потребностите им да бъдат задоволени
Много често другия не осъзнава, че поведението му ти причинява проблем. Така че, ако разчиташ на това проблемът ти да бъде разрешен, ще се наложи да му го кажеш.

КАК ДА ИЗКАЗВАМЕ ОНОВА, КОЕТО ЧУВСТВАТМЕ ЧРЕЗ КОНФРОНТАЦИОННИ АЗ – ПОСЛАНИЯ

Конфронтационното Аз – послание предлага неосъдителен начин да съобщиш на околните, че тяхното поведение ти създава някакъв проблем.

И понеже Аз – посланието ти не осъжда другия, не му вменява вина за положението, свежда до минимум вероятността да заеме отбранителна позиция.

Аз – посланията ти позволяват да поемеш отговорност за собствените си мисли, мнения, идеи, чувства и потребности, а и да ги споделиш с околните.

Много е трудно някой да подхване спор с теб след като си изказал чувствата си „Много ме притеснява“, „Страх ме е“ или „Страшно обидно ми е“, понеже му обясняваш какво ти е на теб, а не го обвиняваш чрез Ти – послания.

Аз – посланието не съдържа нито оценка за другия, нито анализира причините за поведението му.

Качественото конфрутационно Аз – послание се състои от три части:

Описание на онова поведение на другия, което ти създава проблем
Влияние на това негово поведение върху теб
Чувството, което то събужда у теб

ОПИСАНИЕ НА ЧУЖДОТО ПОВЕДЕНИЕ

Една от основните цели на конфронтационното Аз – послание е да опише неприемливото поведение на другия по един необвиняващ го начин.

Поведението на другия е онова, което можем да видим и чуем пряко, което можем да запишем с камера, ако решим, просто поведение без оценка или нарицателно.

Чувствата, отношението, мислите на другия не се смятат за поведение, за тях можем само да се досетим, ако другият не реши да заговори за тях.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ЗА ТЕБ

Поведението на другия може много често да доведе до истински неприятни за теб последствия. А тези последствия могат да ти причинят разходи на пари или време, енергия или отношения. Последствията могат да те наранят физически , да те принудят да положиш излишен труд, да ти причинят умора, болка или неудобство.

ТВОИТЕ ЧУВСТВА

Другата важна съставна част на посланието ти трябва да се отнася до собствените ти чувства и усещания. За тази цел е необходимо първо да осъзнаеш какво усещаш в действителност и след това да го изразиш по най-честен начин.

Под „чувство“ разбираме онова усещане, което изживяваш като реакция спрямо някого или нещо.

По принцип човек изпитва най-разнообразни чувства; някой от тях са болезнени, други – приятни; понякога дори се затрудняваш да определиш дали дадено чувство е болезнено или приятно.

Усещанията ти се намират в тялото, а не в главата ти (тялото ти трепери, сърцето ти бие силно, корема ти къркори).

Мислите са нещо съвсем различно от чувствата: мислите се занимават с факти, информация и знания – т.е., неща, които са в главата ти.

Чувствата ти се променят непрестанно, ежеминутно, според мястото, където се намираш или човека, който е насреща ти.