Детските страхове и как да помогнем на децата си
Детските страхове са неизбежни и всеки малък човек минава през тях. Родителите учат децата си да се предпазват и страхуват от специфични опасности, най-често от неща, които по принцип са опасни, като превозни средства, височини и др. Научаването на страх от тези неща (ако отсъства такъв) е по-скоро полезно защото ще предпази детето от вреда.
Децата обаче, често се страхуват от ситуации или предмети, които са хиперболизирани и допълнени с богато въображение, които пък възрастните не отчитат, като заплашителни и дори не предполагат, че децата ги възприемат така.
Източниците на страх се променят с напредването на възрастта на детето. Например страхът от тъмнина или от чудовища в шкафа, може да отстъпи пред страх от кражба или влизане с взлом, или насилие.
Тактиките, които няма да проработят, ако искате да избавите детето си от даден страх не е, ако го сблъсквате с него. Помогнете на детето да се справи със страха, като вземете чувствата им на сериозно, нека да говори за своите тревоги, разпитвайте го.
За да разберете детските страхове, вие трябва да мислите, като деца, трябва да вникнете и да сте готови да ги разберете а не непременно да се противопоставяте на техните страхове.
Ако ги отричате директно, без да сте ги разбрали първо има риск да предадете на децата си послание от рода на ‘Твоите чувства и мисли са измамни’.
Децата искат да бъдат отчетени техните чувства. Понякога това е достатъчно, за да се справят и успокоят.
Разкажете им каква е истината и им дайте възможност чрез вашата подкрепа, но с неговото темпо да се изправи пред въображаемите си страхове. – Казвам въображаеми, защото те често са такива.
Причини за детските страхове
Обикновено някои деца са по-склонни да изпитват страх от други, а причините може да са следните:
Понякога това се дължи на генетична наследственост.
ТРЕВОЖЕН РОДИТЕЛ:
Ако някой от родителите е по принцип с повишена тревожност има голяма възможност това да се копира от децата.
СТРЕСОВИ СЪБИТИЯ:
Раздяла между родителите, семейни конфликти, насили и др. правят децата несигурни и объркани, това са стресови събития за които детската психика не е подготвена и се възприема тежко, ако не се разговаря с детето.
Често родители, които са тревожни и грижовни, надминават тази граница и прекалено бдят над детето поради вътрешната си несигурност.
Детските страхове: Често срещани при бебетата
След навършването на 6 или 7 месеца бебето вече се е привързало силно към своите родители или гледачи. Раздялата с тези „специални хора“, дори за кратки периоди от време, може да предизвика значително безпокойство и много плач.
Поради това, че изпитват изключителна привързаност към своите „специални хора“, те могат да развият страх от други странични фигури. Въпреки това, с времето бебетата съумяват да надрастнат този страх.
Как да се справим с безпокойството на бебето при раздяла?
- По възможност носете бебето си в стаята в която се намирате.
- Когато не сте в тяхното полезрение, говорете им.
- Кажете на бебето, когато излизате от стаята и обявете, когато влизате.
Други съвети:
- Позволявайте на децата ви да опознават другите хора, докато се намират в скута ви.
- Когато бебето ви е разстроено, вашето изражение и тон са от изключителна значимост. Нека те да бъдат спокойни, за да прехвърлите това спокойствие на детето си.
Често срещани страхове при малки деца
Децата на възраст между две и три години едва започват да се учат как да се справят със своите силни чувства, като гняв. Често срещан страх в тази възраст е, че те ще бъдат завладяни от гняв.
Малките деца имат изкривено разбиране за размерът на дадени неща и могат да развият ирационални страхове, като например падане в дупката на тоалетната.
Как да помогнете на подрастващите си деца?
- Демонстрирайте сериозно, че приемате страховете им
- Дайте откровена информация на децата си по теми, като смърт или война и ги уверете, че сте готови да говорите на всякакви въпроси.
- Насърчавайте децата си да се изправят и опознават обекта на дисфункционалните си страхове. Помогнете им това да става постепенно, ако обектът например е куче, можете да го правите първо чрез снимки после от разстояние и т.н.
- Позволете им да усетят, че имат контрол над някои неща около себе си. Например, ако се страхуват от натрапници нощем, можете да ги насърчите да заключват прозорците и вратите. Тези ритуали помагат на децата да повишат чувството си на стабилност и сигурност, което понижава тревожността.
Страх от тъмното
Децата се страхуват от тъмнината, защото е нещо непознато и страшно. Малките деца на около предучилищна възраст са склонни да се страхуват от непознати неща, които не разбират и не могат да контролират.
Активното им въображение и понякога липса на реалистична оценка могат да надхвърлят далеч действителността.
Ако не се обърнете внимание на страхът на детето от тъмнината, той може да се задържи и да наруши неговият сън.
Как да помогнем на децата си, когато се страхуват от тъмното?
Първата стъпка е да приемете чувствата на детето сериозно, да отчете, че го разбирате.
- Помолете ги да ви разкажат за своите страхове и какво точно ги кара да се страхуват.
- Покажете на детето си, че разбирате страховете му и го уверете, че това е между вас.
- Обяснете им каква действителността и, че не съществуват тези неща, които са плод на тяхното въображение.
- Ако детето ви се страхува някой да не влезе, може да му покажете надеждността на бравите и вратите, както и ако имате други системи за сигурност.
- Не се опитвайте да ги успокоите, като им показвате, че например в шкафа или под леглото няма никой. Тези действия могат да се разберат, като опит, че и вие искате да сте сигурни, че няма нищо там.
- Разберете какво би го накарало да се почувства по-сигурно и по възможност му осигурете тази сигурност.
- Разровете се в страха от тъмнината и разберете дали е свързан с други притеснения, например раздяла на родителите, страх от изоставяне и др.
- Бъдете откровени и истински, когато разговаряте с децата си.
Заключение за детските страхове
В напрегнатото ежедневие на един родител се случва човек да забрави, че освен да го нахрани и да го сложи да легне, той има и задачата да успокои себе си първо (което понякога е доста трудно) и след това детето.
Всъщност, ако родителят съумява да успокои себе си, до голяма степен това се предава и на детето. Разговорите с детето, които са свързани с вникване в неговият свят са истински ценни и значими. Не е важна толкова честотата на тези разговори а по-скоро качеството им.
Ако сте много зает родител, отделяйте малко време, но нека то да е отдадено изцяло на вътрешният свят на детето ви. Вникнете в него, разходете се, позволете си да станете и вие деца за да го разберете. Ето това е качествено време прекарано с вашето дете.
Тогава създавате истинска връзка, при което детето да почувства вашата близост. Когато детето се чувства разбрано, когато сте отчели неговите преживявания, без да ги отричате тогава детето ви ще почувства сигурност и увереност.