Емоционална интелигентност
‘Да се гневи е присъщо на всеки и е лесно,
както и да дава пари и да прахосва
средствата си, но не на всекиго е
присъщо – нито пък е лесно – да знае за какво,
колко, кога, заради кого и как трябва да го прави.’
~Аристотел, Никомахова етика~
Коефицент на интелигентност срещу емоционална интелигентност
Така популярния коефициент на интелигентност е способността на човек да впряга когнитивните и логическите си способности, за да се справи с логически, математически и пространствени задачи.
Според изследванията, тези способности не гарантират успех в живота, ако се разстройват от друга мощна сила, а именно емоциите.
Тук ще говорим за способността да управлявате емоциите си, или тези умения които поддържат вашата устойчивост при преминаване през трудни житейски и битови обстоятелства.
Контрол
Умението да се мотивираш, да се управляваш и контролираш импулсите си, да си постоянен, да умееш да отлагаш моментното удоволствие в името на по-добро бъдеще, да не позволяваш настроенията да те изместват от целта, проявата на съпричастност и разбиране, както и доверието в собствените способности са неща, които подкрепят емоционалната ви интелигентност.
Все още не е изяснено със сигурност до колко емоционалната интелигентност определя реализацията в живота при различните индивиди, но в сравнение с коефициентът на интелигентност тя също е изключително значима, дори на моменти повече.
Хубавото е, че и двата типа интелигентност могат да се развиват и взаимно не се изключват, развитието им е неограничено и винаги може да се надгражда!
Академичната интелигентност е със сигурност важно условие по пътя към успешния живот. Но там човек не научава нищо за това как да удържа вихъра на житейските трудности.
Емоционалната интелигентност е неглижирана в обучените на подрастващите, което се насочва основно върху академичната им подготовка, въпреки, че тя не е гаранция за щастлив живот.
Изучаването на емоциите е също толкова необходимо, както изучаването на математиката и физиката например.
Предимства на емоционална интелигентност
Има много доказателства, че хората, които боравят добре със собствените си емоции и тези на другите, имат големи предимства в отношенията си в личният живот и на работното място. Подчертавам, че говоря за предимства, а не за условия.
Емоционално интелигентните, по-често са доволни от живота. Справят се по-добре в него, след като са впрегнали качествата си от академичната подготовка.
Това ги прави изключително продуктивни в сравнение с тези, които не са в състояние да впрегнат познанията си, поради емоционална нестабилност и обърканост.
Направления:
Емоционалната интелигентност може да се сведе до няколко направления, в които ако сте добри, може да се каже, че сте емоционално интелигентни:
- Познаване на собствените си емоции.
- Управление на собствените емоции.
- Признаване и отчитане на чуждите емоции.
- Управление на взаимоотношение чрез предните три точки
Емоционална интелигентност: Познаване на емоциите
Ако искате да бъдете господари на емоциите си като целта е емоционална интелигентност, нужно е да съумявате да улавяте онези тънки автоматизирани стереотипни мисли и изкривявания, които насочват вашите емоции в една или друга посока. Какво имам предвид:
Винаги, когато сме в някакво настроение, има някаква мисъл, която ни помага да го определим. Представете си, че общувате с партньора ви. Докато общувате, той/тя не ви поглежда в очите.
Ето няколко варианта, по които може да тръгне вашата мисъл и съответно емоция, помъчете се да отчете, коя емоция бихте изпитали:
Той/тя е груб/груба, това, че не ме слуша е обидно.
Възможните емоции: тук, може да са раздразнение, тъга, нервност, загриженост.
Аз не съм и/му интересен/сна, отегчавам хората.
Възможни емоции: раздразнение, тъга, нервност, загриженост.
Той/тя изглежда замислен/а, сигурно има нещо, което го тревожи.
Възможни емоции: раздразнение, тъга, нервност, загриженост.
Вижте и статията ми за Стремеж към одобрение.
С тези примери, искам да покажа, че емоциите ни често зависят от начина, по който ние мислим. Начинът, по който възприемаме дадено събитие, може да ни тласне към определена емоция, което пък да ни накара да реагираме по определен начин.
Ето защо при някои хора загубата на работа например, може да се преживява, като абсолютен провал „Провалих се, не ставам за нищо“ и да се депресира, друг със силно чувство за справедливост „Не е честно, аз съм дискриминиран, а трети да бъде оптимист, за който това е поредното предизвикателство „Ще си намеря нещо по добро“.
Когато биваме тласнати към дадена емоция по принципа на инертността, оставаме за дълго в тази емоция. Това е така, защото нашето съзнание се канализира в тази посока, както и мислите ни, които са свързани с поддържане на емоцията и потвърждаване на убеждението.
Пример: „Аз не ставам“; „Винаги се провалям“, но може и в положителен аспект: „Винаги имам късмет“; „Успешен съм“ и т.н.
Емоционална интелигентност: Връзката между мисли и поведение
Много по-вероятно е да се опитаме да направим нещо, ако смятаме, че то е възможно. Например, след като британският бегач Роджър Банистър съумява да пребяга една миля за под 4 мин. – Нещо, което се е считало за невъзможно за спортисти години наред.
Интересното е, че след него много спортисти са започнали да бягат една мисля за под 4 мин. Променили са се техните вярвания. Разбира се, че нещата не опират само до вяра, трябва и много труд, но тук ясно изпъква силата на психичното.
Ако вярвате, че провала е нещо извънредно тежко и се възприемате генерално като провалени, то действията ви ще бъдат свързани всячески, с това да не предприемаме действия, които може да ви докарат до провал.
Или ако сте уверени и имате вяра в собствените си възможности, то вие ще приветствате трудностите и дори да се провалите, ще се съвземете бързо.
Нашите вярвания влияят на нашите емоции
В процеса на израстване, човек придобива и изгражда вярвания, за себе си, другите и света.
Тази вярвания са филтър, през който се пречупва всичко постъпващо в съзнанието.
Ето защо, ако вие смятате, че сте умен, дори и някой да ви каже, че сте глупак, няма да преживеете толкова трудно обидата, колкото този, който вярва, че е глупав и тази обида би го вкарала в депресия.
Ако вие възприемате света за едно сигурно място, то най-вероятно с по-голямо спокойствие ще вървите в живота, отколкото този, който вярва, че опасността дебне отвсякъде.
Ако вие вярвате, че хората са надеждни и може да им се вярва, то ще имате много по-дълбоки взаимоотношения и ще се чувствате добре, от този, който вярва, че хората са измамници.
‘Който побеждава другите, е силен.
Който побеждава себе, си е могъщ’
Лао Дзъ
Емоциите и чувствата не са лоши
Те са там или за да ни предпазят, или да ни кажат кое ни доставя удоволствие. Но и в двата случая, ако трябва винаги да им се осланяме, то рискуваме да сме подвластни на сила, която можем да изпуснем от контрол.
За да овладеете емоцията, първо трябва идентифицирате каква е, после да я усетите, обикновено тогава тя губи своята сила, защото става осъзната и мисълта може да надделее.
При постигната емоционална интелигентност ще можете да контролирате емоциите си, като променяте гледната си точка и мислите които ги пораждат, ако решите разбира се.
Работата с емоциите продължава цял живот. Всички ние сме обречени да търсим баланса и да не позволяваме емоциите да ни завладяват напълно.
Въпреки това не можем да ги отричаме, а трябва да ги приемем, всичко подтиснато в даден момент избива. Научете се да говорите за своите емоции и преживявания с близките около вас.
Колкото повече ги задържате, толкова по-голям риск има те да ви завладеят. Когато започнете да овладявате собствените си емоции и ги познавате, вие започвате да отчитате и емоциите на хората около вас.
Това може да се нарече социална интелигентност, която е част от така наречената емоционална интелигентност.
Като познавачи на емоциите вие можете да създавате много по-дълбоки взаимоотношения и да водите по-продуктивни разговори, от които да обогатявате себе си и хората около вас.
Емоционално интелигентният човек
- Се стреми да разбере себе си и другите, без да съди.
- Хората са му интересни.
Осъзнава своите слаби и силни страни и ги приема със спокойствие. - Живее в настоящето.
- Ако усеща че е в лошо настроение, поема отговорност за чувствата си и прави опити да ги балансира.
- Когато има проблем, той се мъчи да го реши, а не да избяга.
- Има цели и дисциплина и не се поддава на моментни емоционални състояния.
- Работи постоянно със себе си.
- Изслушва другите и не изпитва потребност винаги да бъде прав.
- Няма проблеми да изразява своите потребности.
Техники за работа с емоциите
- Медитация.
- Психотренировка и релаксиращи техники.
- Психотерапия.