Психологическа травма

Какво представлява психологическа травма и начини за преодоляването й.

‘Не мисля, че травмата е илюзия, няма съмнение, че обстоятелствата извън нашия контрол могат да ни оформят и определят. Но в крайна сметка ние правим избор дали да се оставим да бъдем определени от нашето минало.’ – Кристина Бейкър Клайн

Какво е психологическа травма?

Психологическа травма е отпечатък  в спомените от събитие, което е предизвикало буря от болезнени емоции, съчетани с невъзможността да бъдат избягнати или прекратени. Внезапно и шокиращо събитие разтърсващо душевния мир изцяло.Безпрецедентна атака върху психиката, която надминава способността на индивида да реагира адекватно и да се защити. 

Травмиращи се оказват и събития, в които е игнорирана свободната воля  при дадени обстоятелства или човек е лишен от възможността да я заяви. Това предизвиква смазващо усещане за безизходност и утежнява натиска върху душевната стабилност. Травмиращо въздействие оказват и различни природни явления и свързани с тях ситуации, в които човек усеща своята безпомощност и самотност (земетресение, пожар, злополуки случили се  в отдалечено място и др).

Най-разпознаваема като травмираща, разбира се  е физическата заплаха. Но травмираща може да се окаже и средата и начина  на живот ако  влизат  в противоречие с ценностната система на индивида. При травмиращите събития определящи са субективните усещания  – безсилие , отчаяние, унижение, безнадеждност, липсата на помощ и изход .

Дори и след промяна в обстановката и дълго време след това човек се връща в мислите си обратно, отново и отново преосмисля отделни моменти, възпроизвежда разговори и потъва неусетно във водовъртежа на отминалото събитие изпитвайки цялата палитра от отрицателни емоции както първия път. Следва отново изтощителна душевна болка и всъщност така психологическата травма се възпроизвежда.

И все пак травмиращите събития не могат да бъдат точно и изчерпателно изброени. Дали ще се окажат травматични зависи до голяма степен от индивидуалните особености на психичната нагласа на всеки отделен човек. Най-дълбоки и трайни са психологическите травми останали от детските години, ако са били неразпознати или неглижирани. Децата по-трудно биха могли изчерпателно да обяснят страховете и опасенията си прикрити понякога под странни постъпки.

Признаци на психологическа травма

В първите дни след травматичното събитие емоциите обикновено са най-силни и изместват на заден план в съзнанието възможността за трезва преценка. Затрупана под ежедневните задължения и ангажименти обаче психологическата травма съвсем не избледнява.

В много случаи тя напомня за себе след значителен период от време  чрез неадекватни реакции, необосновани преценки или прибързани решения. В труднопреодолимо желание за самоизолация, избягване на дейности,разговори или места, които биха напомнили инцидента. Психологическата травма се превръща в невидим  жалон, който определя посоката на отношенията между хората в близкото обкръжение, под парещите изводи погрешно определени за правилни и оформя болезнена чувствителност или отказ от открити отношения. Често тя затвърждава определени нагласи и моделира определени черти от характера.

Горчивия опит от дадено събитие в миналото се оказва понякога скрита причина за липса на инициативност, за отказ от доверие и общуване и липса на елементарна вяра в положителното решаване на дадени проблеми.

Понякога след силни душевни сътресения се отключва саморазрушително поведение – злоупотреба с алкохол или опиати. Най-значимо и трайно влияние оказват травмите  свързани с отношения в семейството.

Усещането  за отхвърляне, пренебрежение, неприемане  или пък физическо насилие оставят дълбоки следи в психиката. Ненадживяната душевна драма може да превърне  уравновесения човек в неспокоен, конфликтен или в конформист неспособен да защити позицията си. Освен на душевното равновесие психологическа травма може да окаже влияние и на физическото здраве, най-често изявявайки се в нарушения на съня, проблеми с храносмилателната система (гастрити), нервност, лесна уморяемост, и др. 

Травмата нерядко е скрития саботьор при изграждане на спокойни отношения с околните в работната  среда, в приятелския кръг и дори в интимната сфера. Хора преживели травматични събития споделят постоянно усещане за тревожност, без да могат да го свържат с конкретна причина от настоящето си.

Пътища за справяне

И все пак мнозина успяват да се отърват от коварната си спътница.
Важно е проблема да бъде осъзнат и конкретно назован. Когато човек събере кураж да си признае необходимостта от промяна , той вече е направил първата най-важна  крачка. Останали насаме със себе си, дайте си възможност да изживеете отново ситуацията, но да изпитате цялата гама от отрицателни емоции, а не само парализиращия страх , отчаяние и безизходност. Усетете гнева, страха, отрицанието или дори омраза. Ако е било потъпкано достойнството, омразата е разбираема. Т. е. вътрешно да бъде изживян пълноценен емоционален отговор. 

Записвайте мислите си

Записвайте преживяванията и мислите  си в тетрадка подробно и честно. Това е един от начините да се промени зрителния ъгъл, човек да погледне страховете си и да начертае перспектива за в бъдеще. Оставайки насаме със себе си задайте си честно въпросите, от които се боите. И съвсем честно си отговорете, без да разменяте местата на реалността и желанието. 

Погледнете реалистично към ситуацията. Болезнените мисли, от които не можете да избягате, чувството за наранено достойнство от невъзможността сами да се справите, гневът са естествена реакция.  Негодуванието от обърканите планове, разбитите перспективи, излъганото доверие също. Но едно от най-подвеждащите и опиващи усещания е самосъжалението, когато се определяте като жертва. То стяга гърлото и пълни очите със сълзи отново и отново и неусетно отнема волята за промяна.

Споделете тревогите на близък

Разговорите с близки хора са сред първите стъпки за напускане завинаги на омагьосания кръг. Важно е човек да преодолее вербалната бариера дори само да успее кратко да сподели с общи думи за преживяното, отхвърляйки част от вътрешния си товар. Споменавайки само, много е вероятно да чуете за други като вас и да осъзнаете, че не сте единствен. 

Простете си!

Друго труднопреодолимо чувство е невъзможността да си прости човек, че “се е провалил”, подвел, доверил.

Въпросът за прошката е тясно свързан с процеса на осъзнаване. Да си признаем правото на грешка,ако сме сгрешили, но и да признаем правото на другите да грешат спрямо нас. Да простим и да съберем кураж да поискаме прошка. Ако не сме готови- просто да продължим. Да избягаме от оправдания от рода на “ако не беше това…”. Да надмогнем инерцията на отчаянието и ступора на безнадеждността и примамливото очакване за възмездие. И всичко това да бъде откровено проумяно от самия човек.

Обърнете се към квалифициран терапевт

Тези няколко първоначални стъпки за самопомощ са от значение, за да може човек да възстанови правдиво цялата неприятна картина от миналото. Откровените разговори с приятел са полезни, но когато става дума за психологическа травма едва ли биха били достатъчни. След момента, в който човек осъзнае че има нужда от помощ е важно да не отлага, а да потърси квалифициран терапевт на когото може да се довери. 

Психологическата травма е сериозно предизвикателство за справяне сами. Тя  наподобява Гордиев възел, в който по невероятен начин се преплитат преживявания, емоции, недоизказани думи и признания. Бягството  от въпроси, отказът  от прошка, болезненото самомнение са бариери, които трябва да се вдигнат и да бъде преосмислено миналото – спокойно и аналитично.

Професионалната помощ е подадена ръка, с която по-сигурно и плавно се преминава през хлъзгавия терен на себепознаването и себеприемането.

След овладяване на болезнените спомени полека изчезват необяснимата тревожност, подозрителност, недоверие, контактите с околните се осъществяват спокойно и добронамерено. Раздразнението и тревогата по-бързо се стопяват  или са все по-рядка реакция спрямо дребните ежедневни несполуки.

Щом е възстановено вътрешното спокойствие, от самосебе си отпадат ненужни вече поведенчески модели и човек успява да разчупи собствените си неработещи  стереотипи. 

Осъзнавайки по градивен начин миналото и своето участие в него човек открива по-добри  възможности  за себе си  да се ориентира по-правилно  в настоящето, да се разгърне пълноценно и да се реализира с по-голям успех от преди. Справянето с болезнените спомени дава възможност да бъдат преработени грешните модели на поведение, които с времето са станали черти от характера.

Психологическата помощ днес е достъпна чрез сайтове на различни школи, центрове и т.н. Но все пак, най-резултатен би бил личния контакт с терапевт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top