Стремеж към одобрение
Да се стремиш към одобрение е по-скоро желание, отколкото необходимост. Всеки се радва на похвалата и на това да е харесан, но става проблем, когато това се превърне в зависимост и потребност, на която човек подпира изцяло самооценката си.
Нормално е да ви е важно одобрението на човека до вас, но да имате необходимост от одобрението на всички минава границата на нормалното.
Ако страдате от този тип зависимост, ще имате доста терзания през живота си. Ако изпитвате силен стремеж към одобрение, то трябва да вземете мерки иначе вашето развитие и психически баланс са застрашени. В процеса на нашето израстване, няма как да не минем без голямо количество неодобрение от другите, това ще се случва защото сме уникални същества със своите особености, които няма да се харесват на всеки.
Има една приказка от филма „Отнесени от вихъра“: „Хората с кураж могат да минат и без репутация“.
Всъщност до голяма степен за да бъдете себе си и разгърнете своята индивидуалност е нужен и кураж, точно поради факта, че няма да сте угодни на всички около вас.
Нужда от одобрение
Когато се стремите към одобрение от околните, вие бягате от истината. Сигналите, които излъчвате пречат на хората да са откровени с вас. Имате инфантилно поведение, като дете, което чака от родителя да му ръкопляска защото се е изакало, поради това и хората няма да ви взимат на сериозно. Най- вероятно не казвате какво мислите в настоящият момент, защото има риск да не се харесате, жертвате себе си и собственият си аз, мазохистично и неплодотворно.
Интересното е, че при тази ви зависимост се получава порочен кръг. Колкото повече проявявате стремеж към одобрение поради ниска самооценка, толкова повече я понижавате, защото потискате себе си и собствената си индивидуалност. Няма как вашата личност да изпъкне и вие да придобиете увереност.
Това става истински, само тогава, когато залагате все повече на своята индивидуалност, макар това да носи със себе си и неодобрение.
Ако сте забелязали, великите хора и откриватели, винаги са се сблъсквали с неодобрение и отхвърляне първоначално и не само.
Порицанието не се понася лесно, никой не обича да чува за себе си, че е грешен, лош, неприличен и други нарицателни от този род, все неща които нараняват, много по-лесно е да получавате похвали от хората, защото така се ориентирате, че ставате.
Когато поемете по пътят на стремеж към одобрение, поставяте другите по-високо от вас и вашата самооценка. За да излезете от този капан е нужно да се позамислите за себе си.
Как се изгражда стремеж към одобрение?
Този стремеж към одобрение, лежи на основата на ниската самооценка.
Обществото, в което сме израснали и растем, всъщност насърчава към тази зависимост. Ние сме социални същества, които трябва да си взаимодействат в социални групи, ако не се вписваме в тях, то можем да бъдем изхвърлени или отлъчени и да се превърнем в аутсайдери.
Самооценка
Телевизията, медиите, политиката всичко насърчава за норми и граници, които са допустими и всичко останало е ненормално.
В света на медиите, се набляга на уникални хора, талантливи и гениални, които стават известни, но колко са тези гениални личности.
Най-вероятно вие и аз в това число, сме от онези средностатистически личности, които заемат 99,99… % в обществото, които няма уникални способности, с които да блеснат и да станат известни. Ако имат, поради една или друга причина не са изявени.
Това не е всичко. Социалните медии са пълни със снимки на забавни и щастливи моменти на хората, с които сте в приятелство и ето го извода: „Аз, не съм известен, нямам хубаво тяло, нямам хубава кола, не ходя по почивки, не съм усмихнат постоянно или просто НЕ СТАВАМ“. Заключения от този род, които направо тъпчат върху самооценката и карат човек да моли за поне малко одобрение, за да стъпи на нещо.,
Всъщност, не е нужно да сте известни, гениални, забавни, богати и т.н. за да сте ценни толкова, колкото и тези с такива качества, но това е друга тема. Просто исках да стане ясно, как съвремието подхранва ниската самооценка.
Общество
Аз вярвам, че едно общество има нужда от правила, норми и закони или казано по друг начин – нужен е ред. Понякога наложен отвън за да функционираме нормално и предвиждаме поведението на другият човек и обществото.
Ето защо може да ви е трудно да сте себе си, именно поради страх да не би, това „себе си“ да е в разрез с обществената норма и да ви осъдят.
Взаимодействието с обществото по полезен и за двете страни начин е пълноценен, но когато това взаимодействие се свързва с отхвърляне на личната индивидуалност с цел външно одобрение е пагубна.
Детето се ориентира в света, чрез реакциите на мама и татко, в последствие и на останалите хора. Това са инстинктивни процеси за социализация. Ето още една трудност водеща ни до зависимост от чуждото мнение. Но това е в периода на детската възраст. С израстването си човек започва да има все по уникални потребности и да придобива специфични и индивидуални навици.
Ако с израстването не намалява потребността от подражаване и да се увеличава вярата в собствената индивидуалност може да се стигне до емоционални проблеми.
Стига оправдания!
В някои случаи, има и ползи от това да се стремите към одобрение и да изграждате тази зависимост.
Когато сте зависими от това да се харесате, стоварвате отговорността за чувствата върху другите. (Колко…. Удобно!). Няма нужда се променяте, вие сте добрите в този лош свят, просто сте на грешното място.
Докато другите са отговорни, просто можете да си стоите в дупка и да не правите нищо за да поемете отговорност над състоянието си.
Другите подкрепят вашата ниска самооценка, и вие като жертва сте свободни да не правите нищо, защото най-вероятно: „Не мога да се справя“, „Такъв съм си“.
Проявете себе си!
Когато поставяте високо хората, които ви харесват, можете да поддържате някакъв баланс – по скоро външен. Но вие знаете, че като поставяте мнението на другите и съответно другите по-високо, това не ви е в добра услуга.
Изтъквате скромността си, като добродетел, а всъщност ви липсва смелост. Смелост да заявите себе си, защото поставяте вашите потребности и индивидуалност по-ниско от другите. Това дава фалшива печалба и замазвате сам очите си, вместо по-смело да проявявате себе си!
Парадокс е, че едни от най-харесваните хора са именно тези, които смело изказват своите недостатъци и проявяват индивидуалността си. Те далеч не са перфектни, но не се срамуват от това.
Замислете се за хората около вас, които харесвате!
Стремежът за одобрение е толкова привлекателна позиция, защото ви дърпа обратно към детството. Тогава когато сякаш света е длъжен да отговаря на прищевките на децата, и често той отговаря, защото всички харесват децата.
Но тази позиция е обратната на естественият закон на човек, който е нужно да се променя с годините. И тази промяна трябва да се случва в настройката на човек относно заобикалящият го свят.
Бъдете отговорни!
Колкото по-отговорни ставате за собствените си преживявания и действия, толкова повече ще контролирате себе си и света около себе си. Ще проявявате своята сила на пораснала личност. Ако стоите в зависимостта другите да ви одобряват, то вие се принизявате ниско. Започвате да пребивавате само в тази територия, а от там трудно се излиза. За да се излезе трябва самочувствие, а вие го губите по този начин.
Бъдете смели, изявявайте се като личности, говорете за това, което искате и имате нужда. Покажете на света, какво можете и какво притежавате.
Дори и да не станете известни или да се провалите, то поне не задържате потенциалът си вътре.
Ако го правите редовно ще научите много неща за себе си и света. Доверете се на това, което е вътре във вас. Вашите чувства, пориви и стремежи, дайте власт на енергията да излезе!
Бъдете себе си по-често!
Консултирайте се с мен, Иван Скипарнов. Ако имате необходимост от професионална намеса и помощ, но не сте от Варна – разгледайте услугата ‘Онлайн психотерапия‘.