Парадоксът на безпокойството

Парадоксът на безпокойството

Може да се безпокоите за всичко във вашият живот, но едва ли безпокойството би променило нещо, освен да ви демобилизира и изтощи. Безпокойството не e план за бъдещето, а отнемащо енергията състояние, което ви пречи да си направите планове, защото е демобилизиращо.

Когато се безпокоите, обикновено си представяте най-лошият сценарии и дори го изживявате. Е как да се мобилизирате, след като ще се случи най-лошото?

Безпокойството не идва само от нас, то идва и от обществените норми, тоест обществото насърчава безпокойството. Aко сте отговорен и грижовен, то непременно трябва да се безпокоите.

Форми на поведение

Ето и някои стереотипни форми на поведение и мислене, които стимулират тревожността:

„Ако не се безпокоиш за здравето си, то можеш да умреш.“

„Всеки се безпокои за смъртта, защото на никой не му се умира.“

„Ако не се безпокоя за нещо, то може да го изгубя и за това се тревожа.“

„Безпокоя се, че приятелите ми може да не ме харесат, а всички трябва да ме харесват.“

„Добрите родители се безпокоят за децата си, няма как да не се безпокоя.“

„Трябва да мисля за парите си, че не се знае какво ще стане утре.“

„Трябва да се развивам в професията, защото иначе стоя на едно място.“

и др.

парадоксът на безпокойството иван скипарнов снимка 1

Естествено, че нашите близки са важни, нашето материално състояние, нашето здраве и кариерното ни развитие и т.н., но не е задължителна тревогата ни по отношение на всички тези неща.

Разгледайте статията ми за Тревожно разтройство и разберете повече и за това психично състояние. 

Какво е безпокойството?

парадоксът на безпокойството иван скипарнов снимка 02

Често безпокойството се бърка със страх от нещо конкретно. От еволюционна гледна точка, до голяма степен сме оцелели, защото сме се страхували.

Да се страхуваме от опасности е полезно, защото не ни позволява да караме с 200 км. в час, да се бием с мечки, да се катерим по скали, без да сме обезопасени и други подобни занимания, при които има реална заплаха за нашият живот.

Разбира се не говорим за хората, които имат нужда от силни усещания и рискуват живота си по този начин, а и не само техният. Но когато става въпрос за тревога, често тя е свързана с хиперболизирана представа за негативно бъдеще.

Един път за неща, които биха се случили на вас, като по скоро надценявате евентуалната случка и подценявате способностите си за справяне. И друг път, в който се тревожите за събития, които изцяло не зависят от вас.

Тогава тревогата става излишна, защото в първият случай може да ви изтощи и демобилизира, а във вторият защото може да ви направи параноични и обсебващи. За да се изкорени тревогата, тя трябва да бъде изследвана.

Също така, трябва да бъде подложена на дисекция и разбиране. На пръв поглед лесна задача, но  понякога си я обичате, колко и парадоксално да звучи, защото тя носи и ползи.

Ползи от безпокойството

Когато се безпокоите живеете в евентуалното бъдеще и избягвате своето сега и проблемите в настоящето. Може би имате работа за вършене, но от тревога не можете да я подхванете.

Когато бях дете, често си измислях тревоги, които ми пречеха да се съсредоточа върху ученето, а когато ставаше следобед, вече си казвах, че съм изтощен и не мога да запомням и оставях учебниците.

Именно, ако трябва да сте честни със себе си, макар и пораснали, ви се случва да се самозалъгвате така. Всъщност безпокойството, може да се разглежда и като избягване на отговорността да се вземете в ръце и да впрегнете настоящето.

парадоксът на безпокойството иван скипарнов снимка 003

Да направите това, което е нужно за да подобрите живота си. Човекът на безпокойството стои и размишлява, активният човек извършва дейности. Той подобрява настоящето в името на по-добро бъдеще, но тревогата е хитър и подмолен начин да продължите да бездействате. Сякаш с дълбоко залегналата детска наивност, че нещата се оправят от само себе си.

Макар и порасналата част от вас да го осъзнава, безпокойството ви дава още малко време да постоите в бездействие. Единственият лек срещу тревогата е да се осъзнае, и да се действа. Парадоксално, но истина, че е по-лесно да се безпокои човек отколкото да действа.

Ето какво означава, че хората си харесват проблемите. Това е, като да сте натиснали газта и съединителят на колата едновременно, хем изгаряте горивото, хем износвате двигателя, но няма никаква полза. Така се разболява човек от тревога, защото понякога избира да бъде съжаляван вместо пълноценен.

Справяне с безпокойството

  • Спрете да живеете в несигурното бъдеще, а се съсредоточете в настоящето, какво полезно бихте направили днес, колкото и малко да е то, за да бъде бъдещето по-добро.
  • Поемете отговорност за вашият личен живот, замислете се, какво зависи от вас и го направете, поне започнете, колкото и трудно да е.
  • Осъзнайте безсмислието на това да е безпокоите, задавайте си въпроси от рода на: „Може ли нещо да се промени от това, че се безпокоя за него“
парадоксът на безпокойството иван скипарнов снимка 04
  • Направете списък на всичко, за което сте се безпокоили в миналото и ги съпоставете с настоящето, до колко си е заслужавало.
  • Замислете се, кое е най-лошото, което може да се случи и дали е толкова лошо реално.
  • Предизвиквайте себе си, постъпвайте по необичаен за вас начин. Приемете света, като експеримент и експериментирайте с вашето безпокойство, изучавайте го.

Безпокойството е част от живота, но вие трябва да се научите да живеете въпреки него, да действате въпреки него, да мислите рационално, а не емоционално и неосъзнато.

Единственото време, което притежавате и владеете е настоящето. Можете да изберете на къде да тръгнете във всеки един момент, не стойте на кръстовището, тръгнете!

Няма как да знаете, какво ще е бъдещето и няма как да контролирате всичко, но можете да контролирате вашите стъпки, вашите действия.

Така прави порасналият и осъзнат човек, той поема отговорност за своя живот и действа, защото знае, че само това зависи от него! Действайте, не се оставяйте на безпокойството!

Scroll to Top