Тревожно разстртойство

Тревожно разстройство

Всички се страхуваме нещо. От паяци, изнасяне на речи или големи височини, някой неща карата коленете ни да омекват, сърцето да се разтупти а устата ни да пресъхне. От перспектива на еволюцията, обаче страхът е добро нещо, благодарение на него човечеството е оцеляло и оцелява.

Страхът е емоционална психическа тревога или аларма, която се активира, когато има непосредствена заплаха, с която трябва да се справите. Както всяка една аларма, тя е най-ефективна, когато се активира и изгасва в правилният момент, по същият начин и страхът. Аларменият ви часовник за събуждане е хубав пример. Ако беше много тих, нямаше да го чувате, а пък ако беше много силен, щеше да е стресиращ и да причинява повече вреда и стрес, отколкото полза. Хората с тревожно разстройство изпитват подобен парадокс, хем от еволюционна перспектива страха е полезен, хем при тях той се активира толкова силно при не толкова застрашаващи стимули, че това оказва влияние на тяхното поведение, емоция и като цяло върху качеството на живот.

Страх, тревоност и паника

За да разберем тревожните разстройства, важно е да разберем три начина за реагиране при заплахи: страх, тревога и паника

Страхът, както бе споменато по-горе е емоционалният и физиологичен отговор, който имаме при непосредствена заплаха в момента (например, разярено куче бяга към вас в момента!) Страхът е пряко свързан с реакцията на тялото за борба или бягство. При страх обикновено има прилив на енергия, която служи за бягство или борба с цел да се запази тялото и оцелее в застрашаваща среда.

Тревожността е емоционален и физиологичен отговор, който имаме в очакване на бъдещи заплахи (например, „нервен съм, че ако се разхождам по тази улица, може да ме нападне куче“). Тревожността, може да ви накара да сте свръх предпазливи, да напрегнете мускулите си и да сте нащрек за евентуална опасност. Целта, от еволюционна гледна точка е да ви предпази от бъдеща опасност.

Паниката е особен тип реакция на страха, при която имате изключително емоционален, физиологичен и поведенчески отговор, при липса на действителна опасност. (например, стоите на опашка в магазин, изведнъж се сещате за разярено куче, тичащо към вас). Ако сърцето започне да бие лудо, завие ви се свят и се страхувате от кучето, въпреки, че няма такова, вие изпитвате паника.

Макар страхът и паниката да са сравнително кратко преживяване, тревожността може да бъде хронична и постоянна, което да доведе до сериозни, негативни резултати. Хроничната тревожност е вредна, не само поради въздействието си върху тялото и ума, но и поради въздействието си върху начина на живот и поведението, като постоянно избягване на страшни ситуации, социална изолация, проблеми в училище или работа, чувство на безнадежност и депресия.

Видове тревожни разстройства

Въпреки, че всички тревожни разстройства се характеризират с интензивен и чест страх, тревожност и/или паника, те се различават помежду си по специфичните си симптоми и видове ситуации и обекти, които са причина за появата на симптомите.

За да се диагностицира тревожно разстройство, симптомите свързани с тревожността и страха, трябва да пречат на нормалното функционира не на индивида, да му причиняват ежедневни проблеми свързани със редовни дейности. При повечето разстройства симптомите не трябва да са свързани с употребата на наркотици и трябва да продължат повече от 6 месеца.

Специфични фобии

Хората със специфични фобии се страхуват или се тревожат за конкретни обекти или ситуации и се опитват да ги избегнат на всяка цена. Чувствата на силен страх започват веднага след появата на стимула, но реакцията е непропорционална на действителното количество опасност. Хората със специфични фобии, обикновено осъзнават, че страхът им е прекален, но не могат да му се противопоставят. Различните видове специфични фобии се категоризират в следните групи:

Животни (например влечуги, кучета)

Естествена среда (например вода, височини)

Свързани с игли и кръв

Ситуационни (например летене в самолет или возене в асансьор)

Други (например силни шумове, задушаване)

Социално тревожно разстройство

Социалното тревожно разстройство, известно още като „социална фобия“ се характеризира с постоянен и нереалистично силен страх и тревожност относно социални ситуации, като например ходене на парти, работа в екип или към определени хора. Хората със социална тревожност са силно зависими от мнението на другите и се страхуват да не бъдат съдни от тях, което преживяват, като силно смущаващо. Хората със социално тревожно разстройство избягват социални контакти, по същият начин, както този със специфична фобия, би избягвал стимул или обект на тревога.

Предвид важността на социалните взаимоотношения в живота на хората, този тип тревожно разстройство, може да има много сериозни последствия за качеството на живот на страдащия от нея.

Паническо разстройство

Паническото разстройство се характеризира с повтарящи се панически атаки, свързани с внезапен пристъп на страх и дискомфорт в тялото, които се увеличават постепенно в рамките на няколко минути. Появата на паническа атака, не е задължително да е свързана с конкретна ситуация, или предмет, тя може да се появи при притеснение за бъдещи панически атаки.

Симптомите при паническа атака включват:

Ускорен пулс

Изпотяване

Треперене

Гадене

Затруднено дишане

Изтръпвания

Страх от умиране или загуба на разум

Чувство, че тялото се отделя

 

След прочитането на този материал, ще разберете, защо ако преживеете паническа атака, ще искате тя да не се повтаря и ще правите всичко възможно да я избегнете, обаче не винаги е ясно какво точно трябва да избягвате за да не се появи паническата атака.

 

Агорофобия (в превод от гръцки означава „страх от пазара“)

Тя е свързана с мъчително притеснение да бъдете на обществени места, от където би било трудно или неудобно да избягате, ако се появи силна тревожност или панически симптом. До скоро се смяташе, че агорофобията е част от паническото разстройство, но сега е независима диагноза. За някой хора, страхът да изпитат паника на обществено място е толкова силен, че не могат да напуснат мястото, където живеят.

Генерализиранп тревожно разстройство

Характеризира се с постоянна и прекомерна тревожност и притеснение от много събития или дейности. Често срещани тревоги при хората с ГТР с свързани с финанси, здраве, кариера и лични отношения. Тези хора обаче се самоизяждат от притеснения, което прави ежедневният живот много труден. Прекалено притеснение, като това може да доведе до безпокойство, умора, раздразнителност, и проблеми със съня.

Причина за развитието на тревожно разстройство

Важно е да се знае, че няма единична причина за тревожните разстройства. Както всички психологични разстройства, има много фактори, които могат да повлияят на хроничната тревожност. От тук идва и въпроса защо някой хора развиват хронична тревожност, а други не?  За да разберете по-добре причината за тревожното разстройство, може да го сравним с физическо място. Например, някой ви казва, че се намира в София на центъра, вие не знаете, как е стигнал до там, дали живее там, но дори и да разберете, този човек как е стигнал до там, това няма да ви даде информация пък, как друг е стигнал до там.

Често психолозите подхващат два пътя, когато изследват тревожните разстройства – биологични фактори, и фактори свързани със средата и поведението на човек.

Биологични фактори

Наследствеността на тревожните разстройства варира от 20 до 50%. В зависимост от специфичното разстройство.

Фактори свързани със средата и поведението на човек

Свръх протективно или критикуващо родителство, травми от детството (бедствия, жертва или присъствие при насилие) са все фактори свързани с развитието на тревожно разстройство. Тези фактори, вероятно не причиняват директно тревожното разстройство, но ако човек има биологична предразположеност, те могат да увеличат уязвимостта към тревожност.

Поведенчески теории

Предполага се двуетапен процес, който може да доведе до хронична тревожност.

Първоначална реакция на страх или паника се явява, като заучена реакция при определени ситуации, в които е възможно да си направим асоциация. Тази заучена реакция се случва, като свързваме ситуация или предмет, които често пъти са неутрални, със силни отрицателни чувства. Въпреки, че ситуацията или предмета, не са предизвикали директно тези чувства, тези два фактора могат да се свържат със съзнанието ни. Например ви се е случило да ставате свидетел на тежка катастрофа докато сте шофирали по мост, и въпреки, че причината за стреса е катастрофата, вие започвате да се чувствате обезпокоени всеки път, когато погледнете този мост.

В резултат на това човек се опитва да намали безпокойството си и страха, като избягва ситуации или обекти, които ги предизвикват. Този процес се нарича „оперантно кондициониране“ и е свързан с това, че един вид когато хората избягват неща от които се страхуват, те получават награда, която е тяхното спокойствие и намаляване на страха.

Например: мисълта за преминаване през моста и случването на катастрофата предизвиква безпокойство. И се случва така, че въпреки по дългото разстояние, вие избирате друг маршрут, за да избегнете безпокойството.

КАК СЕ ЛЕКУВАТ ТРЕВОЖНО РАЗТРОЙСТВО?

Въпреки, че няма точно лечение за тревожните разстройства, има няколко ефективни посоки по които се поема при управление и работа със симптомите. Доказано е, че лекарства като антидепресанти, бета-блокери или лекарства против тревожност намаляват симптомите при тревожни разстройства. Докато медикаментите могат да имат краткосрочна полза, когнитивно поведенческата психотерапия, може да има дългосрочна полза, лекарствата подтискат симптомите, докато психологическата работа помага на човек сам да овладее страха си. Хипнотерапията също успешно повлиява хората страдащи от тревожни разстройства съчетана с когнитивно-поведенческа терапия. Често се работи чрез съчетание от психологическо и медикаментозно лечение. Работейки с психотерапевт или специалист по психично здраве, страдащите, могат да да разработят стратегии за прекъсване на цикъла на безпокойтво, като постепенно биват се излагат на ситуации предизвикващи им безпокойство. Тази стратегия на лечение може да бъде в най-различни форми и да се свърже със специфичните нужди на човек. Този процес на постепенно излагане на нетърпимият стимул може да продължи от една сесия до няколко месеца.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *