Депресия

Депресията или „основно депресивно разстройство“ е сериозно медицинско заболяване, което се среща често. То се отразява върху вашите чувства, мисли, действия и емоции. Поради напредване на фармакологията и изследванията във психотерапията, в днешни дни депресията се лекува успешно. Депресията предизвиква тъга, загуба на интерес към действия, които преди са ви радвали, или не са ви представлявали тежест. Това води до различни емоционални и физически проблеми и може да намали способността на човек да работи и да бъде функционален на работното място, у дома и във други ежедневни ситуации.

СИМПТОМИТЕ НА ДЕПРЕСИЯ ВАРИРАТ ОТ ЛЕКИ ДО ТЕЖКИ

  • Чувствате се тъжни или имате мрачно и тъжно настроение
  • Загуба на интерес и удоволствие от дейности, които преди са ви радвали
  • Промени в апетита, повишено или намалено приемане на храна, промени в теглото, като загуба или увеличаване на телесното тегло, като това не е свързано с диета
  • Проблеми със съня, или прекалена сънливост, или намаляване на съня
  • Загуба на енергия и повишена умора
  • Увеличаване на безцелна и безсмислена физическа активност, като излишни движения, или забавяне на движения, забавяне на речта, или неща, които другите забелязват
  • Чувство на безполезност или вина
  • Затруднено мислене, взимане на решения и затруднено концентриране
  • Мисли за смърт или самоубийство
  • Симптомите трябва да продължат най-малко две седмици за де се диагностицира депресията

Често се случва, медицински състояния, като проблеми със щитовидната жлеза, мозъчен тумор или недостиг на витамини да предизвикат подобни симптоми, като тези на депресията, така че е важно да се направи диагностика преди това за евентуални общи медицински проблеми.

Приблизително един на 15 възрастни индивида са засегнати от депресия всяка година. А един на всеки 6 ще изпитат депресия, поне веднъж в живота си. Никой не е застрахован от депресия, независимо на колко години е, но средно първо се появява в средна тийнейджърска възраст до към 20-те годишна възраст. Изследванията наблюдават, че жените са по-склонни към депресия от мъжете. Някой други изследвания показват, че 1/3 от жените все ще преминат през голям депресивен епизод през живота си.

Депресията се различава от тъгата или скръбта, въпреки, че понякога симптомите са подобни. Загубата или смъртта на близък, загубата на работа, или раздяла с любим са трудни за преживяване събития и е нормално човек да се чувства зле в такива ситуации, но това не е депресия. Често хората в такива ситуации описват себе си, като депресирани.

Процесът на скърбене е естествен и уникален процес за всеки индивид и понякога са подобни симптомите, като на депресията. И скръбта и депресията могат да предизвикат отдръпване от обичайните дейности и силна тъга.

В скръбта болезнените чувства се редуват вълново, като се редуват с положителни спомени за починалия. При тежката депресия, удоволствието и настроените се понижават за повече от две седмици.

При скръбта не се губи самочувствието, докато при депресията се наблюдава понижено такова, чувство на безполезност и др.

За някой хора, смъртта на любим човек може да доведе до голяма депресия. Загубата на работа, физическо посегателство или природни бедствия, могат да предизвикат депресия у някой хора.  Когато мъката е съчетана с депресия, трае по дълго, от колкото, когато е без депресия. Въпреки, че се препокриват в някой симптоми, мъката и депресията са две различни неща. Разграничаването им, дава възможност за адекватна помощ и лечение.

РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА ДЕПРЕСИЯ

Депресията може да засегне дори хора, които нагледно живеят в идеални обстоятелства.

ФАКТОРИ ВЛИЯЩИ ВАЖНА РОЛЯ ПРИ ДЕПРЕСИЯ:

Биохимия: Промяната на определени биохимични елементи в мозъка, могат да допринесат за симптоми на депресия.

Генетика: Депресията, може да има наследствена връзка, ако някой от семейството ви е боледувал, или боледува, има вероятност и вие в даден момент от живота си да преживеете депресия

Личност: Хората с ниска самооценка, които лесно се стресират, имат песимистични мисли, са по-склонни към депресия.

Фактори, свързани с околната среда: Рискове от насилие, бедност, лоши условия на живот могат да повишат риска от депресия.

КАК СЕ ЛЕКУВА ДЕПРЕСИЯТА?

Депресията е сред най-лечимите психични разстройства. Между 80 и 90 процента от хората с депресия в крайна сметка се излекуват от нея, а почти всички пациенти по време на лечението получават облекчение на симптомите си.

Преди поставяне на диагноза или лечение, медицинският специалист трябва да направи сериозна и задълбочена диагностична оценка, включително интервю и евентуално физически преглед. В някой случаи се правят и кръвни изследвания, за да се гарантира, че депресията не е в следствие на медицинско състояние, като проблеми със щитовидната жлеза. Оценката е свързана с идентифициране на специфични симптоми, медицинска и фамилна анамнеза, културни фактори и фактори на околната среда, за да се постави диагноза и да се планира курс на лечение.

Медикаменти: Химията в мозъка може да допринесе за възникването на депресия, както и да допринесе за лечението и. Поради тази причина могат да се изписват антидепресанти, които влияят на химията в мозъка. Тези лекарства, не са успокоителни или транквиланти. Не предизвикват зависимост. Като цяло антидепресантите не повлияват хора, които не са в депресия.

Антидепресантите, могат да повлияят депресията, още през първата седмица, но понякога не оказват голяма помощ.

ВИДОВЕ ДЕПРЕСИЯ

Голяма депресия

Голямата депресия понякога се нарича основно депресивно разстройство, клинична депресия, униполярна депресия или просто „депресия“. Тя включва ниско настроение и/или загуба на интерес и удоволствие от обичайни дейности, както и други симптоми. Симптомите се проявяват най-много дни и продължават най-малко две седмици.

Меланхолична депресия

Това е терминът, използван за описание на тежка форма на депресия, при която са налице много физически симптоми на депресия. Една от основните промени е, че човекът започва да се движи бавно и често се случва пълна загуба от удоволствие за всичко, или почти всичко.

Психотична депресия

Понякога хората с депресивно разстройство могат да загубят връзка с реалността и да преживеят психоза. Това може да включва халюцинации (виждане или чуване на не реални обекти и звуци) или заблуди (лъжливи вярвания), като например вярване, че са лоши или зли, или вярване, че някой ги следи. Може да са и параноични, като имат чувството, че всеки е против тях или че са причина за лоши събития случващи се около тях.

Антенатална и постнатална депресия

Жените са по склонни към депресия по време на бременност (известна като антенатален или пренатален период) и в годината след раждането (известен като постнатален период).

Причините за депресия по това време могат да бъдат сложни и често са резултат от комбинация от фактори. Комбинацията от хормонални промени, промени свързани с начина на живот и появата на бебето се изживяват като стресови понякога.

Биополярно разстройство

Биополярното разстройство, известно като „маниакална депресия“, защото човекът преживява периоди на депресия и периоди на мания, като между тях има периоди на нормално настроение.

Манията е като противоположна на депресията и може да варира по интензивност – симптомите включват чувство за уникалност, много енергия, състезателни мисли и нужда от малко сън, бързо говорене, затруднено фокусиране върху задачите и чувство на неудовлетвореност и раздразнителност. Това не е просто мимолетно изживяване. Понякога човек губи връзка с реалността и има епизоди на психоза. Преживяната психоза включва халюцинации или заблуждения.

Биополярното разсройство е най-тясно свързано със семейната история. Стресът и конфликтите могат да предизвикат епизоди за хора с това състояние и не е рядкост биополярното разстройство да бъде погрешно диагностицирано като депресия, злоупотреба с наркотични вещества, шизофрения, дефицит на вниманието или др.

Циклотимично разстройство

Циклотимичното разстройство често се описва ка по-лека форма на биополярно разтройство. Лицето изпитва хронични колебателни настроения в продължение на на-малко две години, включващи периоди на хипомания (умерена мания) и периоди на депресивни симптоми, с много кратки периоди (не повече от два месеца). Продължителността на симптомите е по-кратка, не толкова тежка и не толкова редовна и следователно не отговаря на критериите на биополярно разстройство или голяма депресия.

Дистимично разстройство

Симптомите на дистимия са подобни на тези на голяма депресия, но са по-малко тежки. В случай на дистимия симптомите продължават по-дълго. Човек трябва да има тази по-лека депресия повече от две години, за да бъде диагностициран с дистимия.

Сезонно афективно разстройство

Сезонно афективно разстройство, което има сезонен модел. Причината за разстройството е неясна, но се смята, че е свързана с разликата в излагането на светлина през различните сезони. Характеризира се с нарушения в настроението, отпадналост, апатия към обичайните сфери на живота.

 

ВАЖНО: Независимо от информацията, с която се сдобивате, оставете диагностицирането на квалифицирани специалисти.

НЯКОЛКО ТЕОРИИ ОТНОСНО ВЪЗНИКВАНЕТО НА ДЕПРЕСИЯ

Вина

Хората предразположени към депресия, са изключително чувствителни към своите и грешки и поради това, често изпитват чувство на вина. Те запаметяват, всяка една своя грешка, обида, която са нанесли, необмислени действия, които са предприели и др. при което често ги слагат, като товар на рамене си, който носят цял живот. Прекалено критично приемат своите действия и последствия от това.

Незадоволена нужда от зависимост

Изследвайки живота на депресирани хора, някой терапевти са забелязали, че техните родители обикновено са твърде контролиращи, глезещи, свръхпротективни, ограничаващи. Такъв тип родителстване, обикновено допринася за развитието на деца и в последствие възрастни, които са твърде зависими и чувствителни от мнението на другите, трудно понасят предизвикателства в живота, лесно могат да бъдат манипулирани, искат да се харесват, изискват грижи от другите и т.н. Често терапевтите ги описват, като пристрастени към любов и отчаяно търсещи я. Тяхното самочувствие зависи от другите, и ако зависимостта им към одобрение, не е задоволена, те често изпадат в депресивни състояния и плачат, точно както са плакали, като деца.

Невъзможни цели или липса на цели

Изключително взискателни родители, които са критични, перфекционистични и твърде сурови, обикновено имат затворени, враждебни деца с не добро мнение за себе си „Аз не съм наред“. Вероятно е родителите да искат да прехвърлят своите недостижими цели върху своите деца. Въпреки, че родители, които съвсем не се интересуват от децата си и гледат с пренебрежение тяхното развитие, също отглеждат деца, които са с ниско самочувствие предразположени към депресия.

Същност загубата на цел и морални устои са много голям фактор за възникването на депресия. Изследвания сочат, че голям брой от зависимите хъм наркотични вещества са лица, без цел и посока в живота.

Срамът

Срамът е свърза с вътрешно измъчване, което води до изчерпване и изхъбяване и в последствие депресия. Чувството, че си неадекватен, нискостоящ, човек, който не е достатъчно добър, нещо му липсва. Срамът възниква, когато сме разочаровани от себе си, нашата личност, действия или бездействия. Срамът е свързан с ненавиждане на себе си.

Срамът обикновено възниква в ранната възраст, когато родителите често го използват за манипулация на детето: „Как не те е срам“, „Срамувам се от теб“ и т.н.

Естествено, темата за депресията и възникването на депресия, не се изчерпва само с тези причини, но сериозен фактор, е нашето усещане за света, нас самите и другите, което се формира още от ранна детска възраст.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ДЕПРЕСИЯТА

Има редица начини за справяне с депресията и често те се използват най-добре съвместно. Основните медицински опции са когнитивно-поведенческа терапия (CBT), антидепресант, а в някой тежки случаи – електроинвулсивна терапия. Убочаването на техники, разбирането за това, какво е депресията също са важни за преборването с нея.

Когинитивно-поведенческа терапия (CBT)

CBT е отлично психотерапевтично направление за лечение на депресия, самостоятелно или заедно с лекарства. CBT включва обучение:

Контролирате негативните мисли, които водят до загуба на интерес и чувство за безполезност

Работа с емоциите – тъга и безнадежност

Връщане на енергийният баланс и жизненост

Промяна на поведението в посока подобряване на общото състояние

До 80% от хората с лека, умерена и тежка депресия обърнали се към специалист по CBT се подобряват.