Когнитивно Поведенческа Терапия

КП - Терапия

 

Когнитивно-поведенческата терапия се основава на теорията, че емоциите и поведението на индивида са пряко свързани със призмата през която той пречупва гледището си към  света. Тази призма се структурира на базата на познавателни процеси, който се придобиват през житейския път или предишен опит. Точно това е причината различните хора да изпитват различни чувства и емоции при една и съща ситуация. Когнитивно-поведенческата терапия се съсредоточва точно към тези познавателни процеси и начини на възприятие на света като централен проблем при терапията, а поведенческите прояви и соматичните проблеми, като следствие от тях. Изкривяването на когнициите или това как възприемаме, усещаме, чувстваме и какви вярвания имаме за света е причината за дисфункционалността на личността.

 

Когнитивно-поведнеческата терапия се стреми към разбирането на нашите:

  Когниции – Това са нашите мисли, идеи, вярвания, вътрешната реч и са под формата на вербални и визуални представи, в това число са и нашите базови убеждения дисфункционални вярвания –  тези вярвания за нас, другите и света, които са грешни и ни пречат да живеем живота си пълноценно.

  Поведение – Как ние реагираме в неприятни за нас ситуации.

  Автоматични мисли – Спонатанни мисли и оценки, появяващи се при неприятни за нас ситуации.

  На какво ни учи когнитивно-поведенческата

терапия:

  • Да се обрзоваме, да усвоим определени

знания и умения – да се научим кое е проблемно в

нашия психичен живот, защо е така и от къде

идва, и как може да бъде променено

 

  • Да разберем връзката

МИСЛИ-ЕМОЦИИ-ТЯЛО(ПОВЕДЕНИЕ) и къде в този

кръговрт се вписва нашият проблем

 

  • Да усвоим способи за справяне в трудни житейски

ситуации и след края на терапията

 

Ето един пример за да се разбере по-добре идеята на когнитивно-поведенческата терапия. „Ралица”, 18 годишна бяла жена. Тя  е почти идеалния пациент в много случаи и лечението й ясно илюстрира принципите на когнитивно-поведенческа терапия. Тя е потърсила лечение по време на втория си семестър в колежа, защото се почувствала доста депресирана и умерено разтревожена през последните четири месеца и изпитвала трудности във всекидневните си дейности. Наистина, тя отговаря на критерия за основен депресивен епизод според класацията на четвъртото издание за Диагностика и статистика на менталните разстройства (DSM – ІV; Американска Психиатрична Асоциация, 1994). Следният диалог, откъс от четвъртата терапевтична сесия на Ралица, осигурява чудесен пример за интервенция в когнитивно-поведенческата терапия. Определя се важен проблем за пациента, идентифицира се и се оценява дисфункционалната мисъл, изработва се разумен план и се оценява ефективността от интервенцията.

 

Терапевт: Добре, Ралица, ти каза, че искаш да поговорим за проблема ти относно намиране на работа на половин ден.

Пациент: Да. Нуждая се от пари, …но не знам.

Т: (Отбелязва, че пациента изглежда по-притеснен) – Какво ти минава през главата точно сега?

П: Че няма да мога да се справя с работата.

Т: И това как те кара да се чувстваш?

П: Тъжна. Наистина потисната.

Т: Значи мислиш „Аз няма да мога да се справя с работата” и тази мисъл те натъжава. Какво е доказателството, че няма да можеш да работиш?

П: Ами, точно сега имам проблеми в училище.

Т: Добре. Какво още?

П: Не знам. Още съм толкова уморена. Трудно е да се накарам да тръгна и да търся работа, още повече да ходя на работа всеки ден.

Т: След малко ще поговорим за това. Може би действително е по-трудно за теб в този момент да излезеш и да търсиш работа, отколкото би било да ходиш на работа, която вече имаш. Във всеки случай, някакво друго доказателство, че ти не би могла да се справиш с работата, допускайки че си намериш такава?

П: …Не, не мога да измисля.

Т: Някакво доказателство от другата страна? Че ти би могла да се справиш с работата?

П: Работих миналата година. Беше горе в училището и други неща. Но тази година… Просто не знам.

Т: Някакво друго доказателство, че би могла да се справиш с работата?

П: Не знам…Възможно е да мога върша нещо, което не изисква много време. И да не е твърде тежко.

Т: Какво би могло да бъде?

П: Продавачка може би. Това правих миналата година.

Т: Някаква идея къде би могла да работиш?

П: Всъщност, може би в Университетската книжарница. Видях обява, че търсят нови хора.

Т: Добре. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи, ако получиш работата в книжарницата?

П: Предполагам ако не мога да я върша.

Т: А ще преживееш ли това?

П: Да, разбира се. Предполагам, че просто ще напусна.

Т: А какво е най-хубавото, което може да ти се случи?

П: Ъ-ъ…. да мога да я върша добре.

Т: А какъв е най-реалния резултат?

П: Вероятно няма да е лесно, особено  в началото. Но бих могла да се справя.

Т: Какъв е ефекта да вярваш в началната мисъл „Аз няма да се справя с работата”

П: Натъжава ме, дори ме кара да не опитвам.

Т: А какъв е ефекта от промяната в мисленето ти, в осъзнаването, че е възможно да работиш в книжарница?

П: Чувствам се по-добре. По-вероятно е да кандидатствам за работата.

Т: Така че какво искаш да направиш по този въпрос?

П: Да отида в книжарницата. Бих могла днес следобед.

Т: Колко вероятно е да отидеш?

П: О, предполагам, че ще отида. Ще отида.

Т: Как се чувстваш сега?

П: Малко по-добре. Малко по-нервна може би. Но и малко по-обнадеждена, предполагам.

 

         Тук Ралица лесно може да идентифицира и оцени дисфункционалната си мисъл „Аз няма да мога да се справя с работата” със стандартните въпроси. Много пациенти, сблъскали се с подобен проблем, изискват по-голямо терапевтично усилие, преди да изявят желание да съблюдават поведение. Въпреки че терапията трябва да бъде пригодена към индивидуалния пациент, има, няколко принципа, които засягат всички пациенти в когнитивната терапия.

 

Принцип 1. Когнитивно-поведенческата терапия се базира на произлизаща от пациента формулировка и неговите проблеми в когнитивни термини.

 

Принцип 2. Когнитивно-поведенческата терапия изисква трайно терапевтично общуване.

Принцип 3. Когнитивно-поведенческата терапия набляга на сътрудничеството и активното.

Принцип4. Когнитивно-поведенческата терапия е целево ориентирана и проблемно фокусирана.

Принцип 5. Когнитивно-поведенческата първо набляга на настоящет.

Принцип 6. Когнитивно-поведенческата терапия е възпитателна, има за цел да научи пациента сам да си бъде терапевт и набляга върху превенцията от повтаряне на болестта

Принцип 7. Когнитивно-поведенческата терапия има за цел да бъде времево ограничена.

Принцип 8. Сесиите в Когнитивно-поведенческата терапия са структурирани.

Принцип 9. Когнитивно-поведенческата терапия учи пациента да идентифицира, оценява и отговаря на дисфункционалните си мисли и убеждения.

Принцип 10. Когнитивно-поведенческата терапия използва различни техники, за да про-мени мисленето, настроението и държанието.

 

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *