Хипноза

Хипноза

За много хора, които смятат, че хипнозата разкрива неизползван и скрит потенциал на човека, тя е вдъхновение. Но за други самата идея за навлизане в скритите дълбини на човешкото съзнание предизвиква страх. Според тях хипнозата е мистериозна, тайна и дори опасна.

Още в древността хората са очаровани, но и изплашени от силата на съзнанието. Историята е свидетел на хора, работили с тайните на човешкото съзнание и развивали потенциала му. Египтяни, гърци, римляни и други цивилизации са използвали техники, които днес можем да отнесем до хипнозата. През средновековието е широко позната силата на великите хора да лекуват само чрез своето присъствие или докосване. По- късно, през века на разума, учените се опитват да разберат и обяснят тайните на подсъзнанието. Антон Месмер, Джеймс Брейд, Зигмунд Фройд са сред пионерите, проправили пътя, за да се превърне хипнозата в едно от най-могъщите терапевтични средства в съвременната епоха.

В началото на ХХI век историята на хипнозата вече е изминала дълъг път. Всеки ден десетки хиляди хора в Америка, Европа и навсякъде по света използват хипнозата за преодоляване на вредни навици, облекчаване и болка или постигане на други терапевтични цели. Спортисти, политици, медийни звезди и топбизнесмени използват тази техника , за да подобрят живота си. И въпреки това обикновените хора все още гледат с известно недоверие на този въпрос. Старите страхове, свързани с хипнозата и пренесени от миналото, че тя има връзка с окултното или е просто измама, с цел забавление, са още живи. Отчасти това се дължи от факта, че образът на хипнозата е създаден в обществото чрез различни форми на медийно влияние. От друга страна, вина имат и някой потребители на хипнозата, които дават основания за дебат, използвайки техника за съмнителни цели, например за влияние върху срещуположния пол. Подобни вулгарни прояви единствено засилват негативизма по въпроса.

Добрата новина е, че хипнозата си извоюва стабилно място в света на медицината, след като  през 1958г. Американската медицинска асоциация обявява, че това е безопасна практика без странични ефекти. Три години по-рано Британската медицинска асоциация също утвърждава хипнозата като терапевтичен начин за лечение на някой психоневрози и като средство за обезболяване. Между другото много болници по цял свят използват хипнозата като средство за обезболяване и средство при лечение на пациенти под химиотерапия.

СЪЩНОСТ НА ХИПНОЗАТА

Какво е хипноза и как действа, са основните въпроси, които си задават учените от десетилетия насам. Даже и днес, когато познанието за мозъка и съзнанието са на толкова напреднал етап, още се водят спорове относно точния характер на хипнозата. Вече е ясно, че феноменът хипноза е реален и измерим. Въвеждането в транс, силата на внушението, както и продължителните ефекти са изследвани от учените. В крайна сметка характерът на хипнозата е свързан с неуловимата връзка между различните състояния на съзнанието – съзнание и подсъзнание.

КАКВО Е ХИПНОТИЗЪМ?

Неуловимата и сложна работа на човешкият мозък все още не е изцяло разгадана въпреки впечатляващите открития на съвременната наука. Няма защо да се учудваме защо учените не могат още да постигнат единомислие по въпроса, какво представлява хипнозата и как работи. Това не означава, че тя не е реална, защото на практика учените доказват с експерименти, че човешкото съзнание се променя по време на хипноза. Нищо повече, някой медицински експерти потвърждават, че хипнозата е могъщо средство при лечение на някой състояния, както използването й за обезболяване. Въпреки наименованието, хипнозата не е свързана със сън. Докато човек е в хипнотичен транс, тялото е в покой, но съзнанието е будно и работи. И това е напълно естествено състояние. Много пъти човек е изпадал в състояние, подобно на транс. Шофьорите познават феномена на шофиране по познат маршрут и достигане до крайна цел, без да си спомнят как са стигнали до нея. Това е като каране на автопилот и усещането, че сме там. Ние сме в своеобразен транс. Същото се случва и когато сме погълнати от филм, от четенето на книги, слушането на музика или взирането в очите на любимия човек. Сякаш времето спира и забравяме за външния свят. Вниманието ни изцяло е концентрирано върху това, което правим в момента. Не става ли дума за транс? Много хора смятат, че става дума за състояние. Тези примери не са хипнотичен транс, но показват как съзнанието се отвлича когато сме погълнати от работата си.

ХИПНОТИЕН ТРАНС

Хипнотичният транс е основен елемент от хипнозата. Ключовата разлика между описаните предишни редове трансове и хипнотичния транс е, че при втория има друго лице – хипнотизатор, който ни въвежда в това състояние. Самата хипноза е състояние на съзнанието, а вкарването в хипнотичен транс е техника. Процесът на оказване на помощ на някого да влезе в транс се нарича въвеждане. Техниките на въвеждане са различни от момента на поклащане на часовник на ланец пред очите на клиента до днешни дни са претърпели развитие. Преди да започне въвеждането в транс, терапевтът хипнотизатор опознавателно разговаря с пациента да разбере неговите предпочитания, страхове и цели. Една от основните му цели е да разбере до колко е отворен към влизането в хипнотичен транс.

От своя страна хипнотичният транс не е нищо друго, освен променено състояние на съзнанието. Това понякога се нарича неутрална хипноза. За да променим поведението си, например при отказване на цигари или алкохол, трябва да се препрограмираме. Именно тук е разликата между това, което правят клиничният хипнотизатор или хипнотерапевтът и сценичният хипнотизатор. Обикновено сценичният хипнотизатор използва хипнозата за забавление, хипнотерапевтът, за да помага на хората да се чувстват по-добре. За тази цел се дават внушения на субекта. Те са ключат към постигане на целта – промяна в навиците, повишаване на самочувствието или приемане на житейското минало. Внушенията не се подават към съзнанието, а към подсъзнанието, тази част, която толкова силно управлява живота ни.

ПОДСЪЗНАНИЕ

Важно за осмисляне на разликата между съзнание и подсъзнание е правилното разбиране на хипнозата. Съзнанието контролира разумният човешки живот, мислите, действията, участва във взимането на решения. Този процес се ръководи от лявото мозъчно полукълбо, което работи основно вербално.

Подсъзнанието се контролира от дясното мозъчно полукълбо, което е визуално и регулира нашата автономна нервна система. Чрез него се управляват автоматизираните функции на тялото, биенето на сърцето, циркулацията на кръвта и дишането. То е хранилището на мислите, спомените и емоциите. Подсъзнанието е непрекъснато наясно с чувствата и мислите, докато съзнанието познава само малка част от тях.

Подсъзнанието е място, където са навиците и поведенческите модели. Не знаем защо реагираме по определен начин в конкретна ситуация, но знаем само, че го правим. Подсъзнанието управлява тези реакции на основата на информацията и емоциите, които съхранява. То поддържа възгледа за реалността и опита, който заедно с гените, определят личността ни.

ПРЕПРОГРАМИРАНЕ

Съзнанието едва ли е наясно със съществуването на друга форма на съзнание. Повечето хора разбират същността на проблема, след като „преспят“. Често се случва да загърбим тревогите, а на сутринта да се събуждаме с решение. Това е работа на подсъзнанието, което преминава през различни идеи, докато намери отговор. Този малък пример дава яснота за потенциала на подсъзнанието.

Представете си подсъзнанието като компютър, който работи с програми, създадени на базата на минал опит, мисли и чувства. Понякога те са удобни и помагат за постигането на съзнателните ни цели, но в други случаи не са. Например някой може да говори уверено пред публика, докато друг изпада в нервна треска само при тази мисъл, макар че може да го прави, без да се притеснява. Този пример доказва, че подсъзнанието пуска различни програми.

За да препрограмира подсъзнанието, хипнотизаторът трябва да контактува директно с подсъзнанието. Това не означава, че хипнотизаторът има контрол върху подсъзнанието или го променя насилствено. Без значение, колко е дълбок трансът и колко е ефективен хипнотизаторът, винаги една част от съзнанието е наясно с това, което се случва – „скритият наблюдател“. В един експеримент хипнотизират жена, като правят безчувствена ръката и. След това я потапят в ледена вода. На въпроса по време на транса, какво усеща, тя отговаря, че не изпитва болка. След това и казват да напише с другата си ръка каква болка изпитва. Изписаната от нея редица от цифри от едно до десет показва, че изпитва болка, независимо какво отговаря. Това доказва, че някаква част винаги е в съзнание, без значение в колко променено състояние на съзнанието се намира човек. Някой експерти наричат това „скритият наблюдател“, а на практика това е съзнанието, което присъства дори и по време на дълбок транс.

В някой области на психотерапията протича процес, наречен рефрейминг, при който пациента е стимулиран да гледа на света по различен начин. Именно това се опитва да постигне хипнотерапевтът на практика с подсъзнанието на клиента. Подсъзнанието работи по свои правила по силата на асоциации, изграждани във времето. Доколкото в дадения по-горе пример може да се прием за нелогично човек да се притеснява да говори пред публика, за подсъзнанието това има смисъл на базата на предишни асоциации с подобни изяви. Хипнотерапевтът изгражда нови, положителни асоциации, при които подсъзнанието да не прави със страх повече връзка с тази дейност. Целта е да помага на хората да са в по-голяма хармония с несъзнаваното, така че вместо да теглят в различни посоки, съзнанието и подсъзнанието да работят заедно. Често “подсъзнание“ и „несъзнавано“ се използват взаимозаменяемо, въпреки че различните специалисти и научни традиции използват термините за обозначаване на различни концепции. Така например Зигмунд Фройд и предишният му сътрудник Карл Густав Юнг използват термините в различен контекст. За да няма объркване, тук се използва само термина подсъзнание.

ТЕОРИИ ЗА ХИПНОЗАТА

Никой не е напълно сигурен как точно работи хипнозата и няма общоприето определение какво представлява хипнотизмът. Самите хипнотизатори са единодушни само за основния елемент от хипнотизма, че човек изпада в транс, но даже и тук не е ясно какво точно се има предвид. Те просто приемат, че това работи, и споделят възгледа, че пациентите влизат в променено състояние на съзнанието. В това променено състояние на съзнанието хипнотизаторът контактува директно с подсъзнанието. Съзнанието, което се описва с критично мислене, е потенциална бариера пред тази комуникация и за това трябва да остане на заден план.

Един от начините да се осмисли този процес, е да се помисли как се гледат филми, четат романи или се гледат пиеси. Предварително се знае, че героите са измислени от автора, но се възприемат като реални. Въпреки това зрителят изпитва същите чувства като тях – смях, плач, страх, осъзнавайки, че те са нереални. Това се нарича прекратяване на недоверието. По същият начин подсъзнанието има свое чувство за реалност. За подсъзнанието реално е това, което знае. Това обяснява факта защо хипнотизатор, въвел човек в дълбок транс, може да го накара да усети киселият вкус на лимон, опитвайки в действителност сладкиш, или да реагира на аромата на роза като на миризма на стар чорап. Подсъзнанието възприема внушенията като реалност и затова така реагира и останалата част от тялото, мозъка и съзнанието.

Съществуват различни теории, които се опитват да обяснят феномена хипноза, датирани още от XIX век, благодарение на една от основните фигури на историята на хипнозата шотландеца Джеймс Брейд и основоположника на психоанализата  и бивш поддръжник на хипнозата Зигмунд Фройд. Французинът Пиер Жане, съвременник на Фройд, смята, че хипнозата възниква чрез „дисоциация“, разделяне на съзнанието на части. Теорията за условните рефлекси твърди, че хората под хипноза са доминирани от очакванията на обществения възглед за хипнозата и показват съответните реакции. В същото време ролевата теория казва, че пациентът влиза в ролята на хипнотизиран и дава най-доброто от себе си, за да изпълни правилно ролята. Основните две групи експерти са тези, които смятат, че по време на хипнозата има променено състояние на съзнанието (теоретиците на състоянието) и другите, които поддържат възгледа, че няма променено състояние и че всички феномени на хипнозата могат да обяснят с описаните в психологията феномени (теоретиците на не-състоянието).

ПРЕДИ ТРАНСА

Преди да въведат пациента в транс, хипнотерапевтът отделя време за разговор. От съществено значение е да се прецизират реалните потребности на пациента, неговите очаквания и страхове. Това му дава сигурност, че той се чувства удобно с него.

Често хипнотизаторите карат клиентите да минат тест на въображението. Един от тях е, когато някой трябва да си представи, че за едната му ръка е привързан балон, пълен с хелий и той я повдига нагоре, а за другата има кофа с вода и тя я тегли надолу. Тези тестове за внушаемост помагат на пациента да повярва в силата на въображението.

СЪСТОЯНИЕ НА ТРАНС

Първо ниво

То е свързано с летаргия и началото на отпускането. Тук се използват фрази като: „Чувства отпуснатост и спокойствие“ и т.н. На практика хипнозата не е сън, но това е моментът, в който хипнотизаторът може да предизвика първата каталепсия. Това означава, че започва усещане на тежест в някои от мускулите и човек не може да ги движи. Обикновено първо се засягат клепачите, чиито мускули са малко. Очите на хипнотизираното лице се затварят с усещането, че не могат да се отворят.

Второ ниво

На това ниво клиентите преживяват каталепсия на определени групи мускули, например на ръцете. Те могат да усетят тежест или лекота. Като при първият етап това ниво се смята за лек транс. При преминаване към следващия етап се приема за среден транс и пациентът може да изпита каталепсия и в двата крака и в цялото тяло.

Трето ниво

На първото на среден транс, както и при изпитването на каталепсия е възможно пациентът да усети различни миризми или вкусове. На този етап хипнотизаторът може да му поднесе роза и да внуши, че усеща миризма на стар чорап, и той ще реагира на съответното. На това ниво на пациента може да се внуши липсата на число. Например хипнотизаторът може да подаде внушение, че числото три не съществува. Когато брои до пет, пациентът прескача от две направо на четири, пропускайки три.

Четвърто ниво

Със задълбочаване на средното ниво на транс хипнотизаторът може да предизвика амнезия, загуба на паметта, на клиента. Това се получава чрез постхипнотични внушения (насочени към желана промяна на навиците или поведението на пациента) за осигуряване съзнанието на пациента да се намесва в работата на подсъзнанието. Други феномени включват анестезията и анелгезия – състояние на обезболяване..

Пето ниво

Петото ниво на дълбок транс често се асоциира с положителни халюцинации. Това означава, че хипнотизаторът може да накара да види или да усети несъществуващи неща. Например той казва, че в празната ваза има цвете и пациентът да е в състояние да го опише. Това е етапът, на който хипнотизаторът често използва постхипнотични внушения в желаната посока за промяна.

Шесто ниво

На това най-дълбоко ниво на транс пациента може да изпита анестезия и да се оперира. Друг феномен са отрицателните халюцинации, когато му се внушава да не вижда или да не чува неща, които реално съществуват или на това ниво на хипноза човек се поддава силно на внушения. Но повечето работа  хипнозата се слува на първите три нива, рядко се стига то това дълбоко ниво или ако се стигне ще бъде за кратко.

Хипнозата не е нещо страшно, напротив това е мощен терапевтичен метод, който е помогнал на страшно много хора. Надявам се гореното обяснение за хипнозата да е смъкнало притесненията за хипнозата и нейните състояние. Ако имате нужда от още разяснения, може да се свържете с обучен хипнотерапевт, който да ви обясни още по-подробно.

 

Използвана литература:

“Хипнозата тайната на подсъзнанието” от Майкъл Стрийтър